Съдбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съдбата на Шута». Краткое содержание книги:
Убиец, шпионин и майстор на Умението, Фицрицарин вече е твърдо установен в кралския двор в Бъкип. Заедно с принц Предан, наставника си Сенч и слабоумния, но надарен с огромен талант в Умението Шишко, Фиц се опитва да помогне за изпълняването на мисия, която би могла да осигури мира между Шестте херцогства и Външните острови и да спечели за Предан ръката на нарческа Елиания. Нарческата е поставила на принца немислима задача — да обезглави дракон, скован в ледовете на остров Аслевял. Но не всички кланове от Външните острови подкрепят опитите да се посегне на почитания им защитник. Дали зад искането на нарческата не се спотайват някакви тъмни сили? И може ли Фиц да разкрие загадките навреме, за да спаси съюза — и света?
Сложно, изпълнено с атмосфера приключение с множество изненади, печелившо съчетание от силни герои и пъстроцветни общности.
Предан леко сведе глава. Знаех, че го направи по внушение на Сенч, но на Пиотре сигурно му се бе сторило, че може би съжалява за думите си.
— Благодарим и приемаме вашето гостоприемство за вечерта, Пиотре Черната вода. И утре ще се качим на „Зъбат“ и ще отплаваме за Уислингтън.
Облекчението на Пиотре бе почти осезателно.
— Аз лично ще се погрижа за безопасността на хората ви, докато ви няма.
Предан бавно поклати глава. Мислите му бясно препускаха. Ако Пиотре искаше да го отдели от гвардията и съветниците му, нямаше да го позволи.
— Разбира се, благородниците ми ще останат тук. Тъй като не са от рода на Пророците, не вярвам на тях да се гледа като на хора от моя клан и мишени за отмъщение. Но антуражът ми трябва да дойде с мен. Гвардията и съветниците ми. Уверен съм, че разбирате.
Ами Шишко? Все още е много болен — попитах тревожно.
Не мога да го оставя и няма да го поверя на съмнителните грижи на чужд човек. Колкото и да му е трудно, ще трябва да дойде с нас. Той е член на котерията ми. И още нещо. Помисли какъв хаос може да създаде в наше отсъствие, ако отново го замъчат кошмари.
— Принце на Пророците от Шестте херцогства, мисля, че няма да има възражения относно това — каза Пиотре.
Разговорът се насочи към по-безопасни теми. Не след дълго Пиотре предложи да слязат на вечеря. Сенч на висок глас сподели с принца, че трябва да се погрижат да качат повече храна за Шишко, за да се поправи по-бързо. Пиотре ги увери, че това ще бъде направено, след което ги чух да излизат. Щом стаята на принца се опразни, въздъхнах с облекчение, разкърших рамене и отидох да погледна как е Шишко. Продължаваше да спи в блажено неведение за следващия ден, когато отново трябваше да предприеме морско пътуване. Гледах го и излъчвах успокояващи мисли в сънищата му. После седнах до вратата и зачаках без особен ентусиазъм какво ще ми донесат за ядене.
(обратно)Глава 9 Майчиният дом
По онова време кемпра на клана на Язовеца бил Боусрин. Корабите му били цяла флотилия, воините му били силни и той извършвал успешни набези, носещи му бренди, сребро и железни инструменти.
Боусрин желаел жена от клана на Чайката. Отишъл в майчиния й дом с дарове, но тя не ги приела. Сестра й обаче го направила и той преспал с нея, но това не му било достатъчно. Заминал, извършвал набези цяла година и се върнал в майчиния дом на Язовеца с много богатства, но без гордост в сърцето си, защото бил прояден от недостойна похот.
Мъжете му били добри воини, но глуповати, защото се вслушали в заповедта му, когато ги повел срещу майчиния дом на клана на Чайката. Техните воини били на поход, а жените работели в полето, когато корабите стигнали бреговете им. Кемпра Боусрин и хората му избили старците и част от момчетата и обладали жените им направо на голата земя, независимо колко се съпротивлявали. Някои предпочели да умрат, вместо да се отдадат. Боусрин останал там седемнадесет дни и всеки ден насилвал дъщерята на Чайката Серферет да приеме тялото му. Накрая тя умряла. Тогава те отплавали, за да се върнат в собствения си майчин дом.
Луната се сменила и в майчиния дом на Язовеца научили какво е сторил техният кемпра. Били посрамени. Прогонили мъжете от своите земи и им казали никога да не се връщат. За изкупление на злото, причинено от Боусрин, жените предали на клана на Чайката седемнайсет от синовете си, да правят с тях каквото решат. И майчините домове на всички кланове прокудили Боусрин и хората му от земята; всеки, който им предложел подслон, трябвало да сподели участта им.
За по-малко от година морето прибрало Боусрин и хората му. А кланът на Чайката използвал предадените синове на клана на Язовеца не като роби, а като воини, които да защитават бреговете им и да родят още синове и дъщери. И жените на двата майчини дома отново заживели в мир.
Поучителна история на бард ОмбирНа следващия ден отплавахме за остров Мейл. Предан и Сенч се срещнаха за кратко със събралия се хетгурд, за да обявят решението си. Принцът изнесъл кратка реч, в която казал, че предпочита да разглежда конфликта като вътрешен въпрос на хетгурда. Като мъж той нямало да се отметне от дадената дума, но им давал възможност да обсъдят предизвикателството и да стигнат до общо решение. По-късно Сенч ми каза, че говорил достойно и спокойно и готовността му да признае, че въпросът може да се реши единствено от събранието, като че ли пригладила не една настръхнала козина. Дори Орелът се произнесъл благосклонно и казал, че мъж, който е готов да се изправи открито срещу предизвикателството, заслужава всеобщо уважение, независимо къде е роден.