Измяната
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Измяната». Краткое содержание книги:
Съчувствието на избирателите му осигурява висок пост, а мащабната кампания по издирването на атентатори из цялата страна не дава резултати.
Изпаднала в безизходица, шефът на ЦРУ Айрини Кенеди натоварва с тежката задача специален агент Мич Рап.
Своенравният Рап поема разследването и отива „на гости“ на наемни убийци в различни точки на света. Изненадващо следата води обратно в сърцето на столицата — Белия дом, където коридорите на властта отглеждат наемници, а измяната, както винаги, е бизнес.
„Измяната“ затвърждава репутацията на Винс Флин като майстор на политическия трилър. Романът отвежда читателя отвъд новинарските заглавия и под повърхността на местните факти, за да разкрие тъмната страна на политическата власт, където господства користолюбието, а измяната е процъфтяващ бизнес.
Огледа се, преди да пресече. Влезе в „Старбъкс“ и се приближи до чистия и подреден плот, където беше посрещнат от любезна чернокожа продавачка, която го попита какво ще желае. Прозвуча така, сякаш наистина беше готова да изпълни всяко негово желание. Добро обслужване и никаква предубеденост. Мич се усмихна сърдечно и си поръча чаша черно кафе. Тя го попита иска ли сметана, но той отказа. Докато продавачката му наливаше кафето, Рап огледа двете колежки зад щанда. Никоя от тях нямаше татуировки и обици или пък крещяща прическа.
Когато жената се върна с горещото димящо кафе, Рап даде три долара и каза да задържи рестото. Тя му пожела приятен ден и го покани пак да посети заведението. Рап се усмихна и благодари. Не искаше да я разочарова, като каже, че едва ли отново ще се върне тук. Със салфетка в ръката, за да не се изгори, той взе горещата стиропорена чаша и я премести на тесния плот до прозореца. Свали капачето и го постави върху хартиената салфетка. Кафето щеше да изстине след няколко минути. Рап вече си беше отбелязал наум лицата и поведението на останалите петима клиенти в заведението. Всички изглеждаха напълно безобидни. Вероятно бяха счетоводители или чиновници.
Той постави телефона върху плота, с лицевата страна надолу, и вкара вътре сим картата и батерията. Включи го и влезе в менюто, в телефонния указател. Натисна буквата „У“ и първото име, което се изписа на екрана, беше на Джак Уорч, специален агент от Тайните служби, ръководил преди охраната на президента Хейс, наскоро повишен в заместник-директор на службата. Избра неговия номер и допря апарата до ухото си.
След няколко позвънявания мъжки глас отговори:
— Уорч на телефона.
Рап закри устата си с другата длан и прошепна:
— Имам бомба.
След дълга пауза Уорч попита:
— Моля?
Рап измънка няколко думи на арабски под носа си и повтори:
— Имам бомба.
— Имаш бомба?
— Да.
— И какво ще правиш с нея?
— Ще ти я завра в задника.
— Мич, ти ли си, шегаджия такъв!
— Хайде, не се пали. Просто гледам да разнообразя малко работния ти ден на ръководител.
— Много смешно.
— Извинявай, няма да се повтори.
— Да, да, сигурно.
— Извинявай.
— Къде, по дяволите, си?
Рап погледна през прозореца. Централата на Тайните служби се намираше само на няколко пресечки оттук.
— В центъра съм.
— Чух, че те търсят.
— Да. Какво ново?
— Някои хора казват, че си прецакал работата, Мич.
— Нищо ново. И преди съм го чувал.
— Ама този наистина ли е нашият човек?
— Абсолютно.
— Сто процента?
— Сто процента.
— Кое те кара да мислиш така — интуицията или мозъкът ти?
— И двете.
— Моят познат в Министерството на правосъдието, който работи по случая, не е толкова убеден.
Рап се усмихна. Точно това искаше да чуе.
— Съмнявам се, че биха одобрили моите методи, но ще ти кажа едно нещо, Джак. Този е същият тип, който взриви бомбата. Категорично.
— Доказателства?
— Предостатъчно да му гарантират газова камера.
— Вече не ги използваме.
— Е, за него би трябвало да направите изключение. Дори да „възкресите“ електрическия стол, ако се наложи.
— Хм… предвид факта, че е убил съпругата на президента, не е невъзможно. Ще предоставиш ли на правосъдното министерство доказателствата или искаш да ги запазиш в тайна от съда?
— Ще получат всичко до един-два дни, но да си остане между нас. Искам да се поизпотят още малко.
— Вярно ли е?
— Кое?
— Че си го прострелял на четири места.
— Нямам представа за какво говориш. Прочетох му правата, сложих му белезници и го предадох на ФБР. Когато го видях за последно, беше в идеално здраве.
— Значи от ФБР са го простреляли.
— Предполагам.
Уорч се изсмя.
— Ще го кажа на президента, ще се спука от смях.
— Чуй сега — продължи вече Рап със сериозен тон. — Трябва да говоря с един от вашите.
— С кого?
— С агент Ривера.
— Защо? — попита след известно мълчание Уорч.
— Не се тревожи, Джак. Няма да създам неприятности. Само искам да задам няколко въпроса за случилото се през октомври.
— Не знам колко приказлива ще е тя.
— Защо?
— Вчера на началството беше предаден предварителният вътрешен доклад от разследването.
— И?
— Нахокаха я.
— Само не ми казвай, че вие, идиотите, сте стоварили цялата вина върху нея.
— Нямам нищо общо с това, но ти знаеш как работи системата. При нас е като във флота… ако нещо се изкофти на кораба, който командваш, виновен или не, и ти потъваш на дъното заедно с другите.