Другата кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #7
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата кралица». Краткое содержание книги:
Здрач пада върху първия ден на нашето пътуване, когато Шрусбъри се връща и отново язди редом с мен.
— Вече не сме далече — казва той насърчително. — Не сте ли твърде уморена?
— Малко — казвам. — И ми е много студено. Къде ще пренощуваме?
— Ашби-де-ла-Зуш — казва той. — Замъкът на лорд Хейстингс.
Сграбчва ме страх.
— Мислех… — подхващам, а после прехапвам устна и не изричам какво съм си мислила. — Тук ли ще останем? Не искам да оставам тук. Не искам да бъда в неговата къща.
Той протяга ръка и докосва ръкавицата ми. Плах е като момиче.
— Не, не, тук сме само за една нощ. После ще продължим.
— Нали той няма да ме задържи тук? Да ме заключи, когато пристигнем?
— Не може да го направи. Все още сте моя повереница.
— Нали няма да ме предадете на него? Каквото и да казва?
Той поклаща глава:
— Трябва да ви отведа в Ковънтри и да ви пазя. — Той се сепва. — Не биваше да ви казвам накъде сме се отправили. Моля ви, не бива да казвате нито на почетните си дами, нито на слугите си.
Кимвам. Всички вече знаем.
— Обещавам, че няма. А вие ще продължите да бъдете до мен, нали?
— Ще бъда — казва той нежно.
Пътят прави завой пред нас и ние се отправяме с тропот към извисяващата се къща, тъмна на фона на зимния следобед. Стисвам зъби. Не се страхувам от Хейстингс. Не се страхувам от никого.
Шрусбъри идва в покоите ми след вечеря, за да се увери, че съм удобно настанена и ме обслужват добре. Почти очаквам да ми предложи свобода, да ми предостави някаква възможност за бягство. Но го преценявам погрешно. Той категорично е човек на честта. Дори когато губи, не желае да се откаже от неизгодното начинание. Тази вечер е унил, и въпреки това ми се усмихва с обичайната си вежливост, и аз виждам привързаността в изнуреното му лице.
— Удобно ли се чувствате? — пита ме той, като оглежда скъпата мебелировка, която Бес набързо е стоварила и подредила в голите стаи. — Съжалявам за скромната обстановка.
— Достатъчно добре съм — казвам аз. — Но не разбирам защо трябва да яздим толкова усилено, нито пък къде отиваме.
— В северните графства има известни вълнения и искаме да ви осигурим безопасност — казва той. Пристъпва от крак на крак, не може да срещне погледа ми. Бих могла да обикна този мъж заради отчайващата му искреност: мисля, че е първият сред всичките ми познати мъже, който е неспособен да изрече лъжа.
— Има известни проблеми — казва той неохотно. — Кралицата е притеснена от лоялността на лордовете от Север. Вие няма за какво да се тревожите. Но ще остана с вас, докато стигнем целта на пътуването си, и ще бъдете в безопасност.
— В опасност ли съм?
Разтварям широко очи.
Той пламва и лицето му става мътно червено:
— Не. Никога не бих ви изложил на опасност.
— Милорд Шрусбъри, ако графовете от Север, ваши и мои скъпи приятели, дойдат да ме освободят, ще ме оставите ли да си отида? — прошепвам, като се приближавам плътно до него и поставям ръка върху неговата. — Ще ме оставите ли да отида при тях, за да мога да бъда свободна? Те са ваши приятели, те са и мои приятели.
— Знаете за това?
Кимвам.
Той гледа към ботушите си, към огъня, към стената. Навсякъде, само не и към мен.
— Ваша светлост, аз съм обвързан от думата си, не мога да предам каузата на моята кралица. Не мога да ви пусна да си отидете, докато тя не даде заповед за това.
— Но ако съм в опасност?
Шрусбъри поклаща глава, по-скоро объркано, отколкото отрицателно.
— По-скоро ще умра, отколкото да позволя на някого да откъсне дори косъм от главата ви — заклева се той. — Но не мога да изменя на своята кралица. Не знам какво да правя. Ваша светлост, не знам. Не знам какво да правя. Не мога да лъжа своята кралица. Положил съм клетва пред нея. Никой мъж от моя род не е изменял на своя монарх. Не мога да изменя на клетвата си.
— Но нали няма да позволите на лорд Хейстингс да ме отведе? Няма да му позволите да ме отвлече от вашата опека?
— Не, няма да позволя това. Не и сега. Не и в тези опасни дни. Ще ви опазя на сигурно място. Но не мога да ви освободя.
— А ако му е заповядано да ме убие?
Той трепва, сякаш ножът е опрян в неговото, а не в моето сърце.