Обява за запознанства
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ани Друмева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Обява за запознанства». Краткое содержание книги:
Той чу затварянето на телефона и погледна Хенк.
— Имаш ли нещо против, шефе? — попита. — Или предпочиташе да бъдем само двамата.
Хенк си взе якето, което се беше приземило върху голямото кресло без облегалки.
— Съвсем не. Мое задължение е да проверявам гаджетата ти.
XIX
Неделя 10 март
В неделя Дарси потегли за Масачузетс в седем сутринта. Докато караше по Ийст ривър драйв, тя си мислеше колко често заедно с Ерин беше ходила при Били. Редуваха се зад кормилото, на половината път спираха в „Макдоналдс“ за по чара кафе и всеки път си напомняха, че трябва да си купят термос като онзи, какъвто имаха в колежа.
Последния път, когато говориха на тази тема, Ерин беше избухнала в смях:
— Докато си купим този термос, Били ще бъде отдавна мъртъв и погребан.
А сега Ерин е тази, която е мъртва и погребана.
Дарси караше, без да спира, и в единадесет и половина пристигна в Уелсли. Спря близо до църквата „Сейнт Пол“ и позвъни на вратата на пастора. Свещеникът, който беше изнесъл службата на погребението на Ерин, беше там и я покани да изпие едно кафе с него.
— Предупредила съм и в приюта — каза му тя, — но исках и вие да знаете. Ако Били има нужда от нещо, ако състоянието му започне да се влошава или ако дойде в съзнание и започне да разбира, моля, веднага ми съобщете.
— Той никога вече няма да започне да разбира — тихо й отвърна свещеникът. — Мисля, че Бог е особено милостив към него.
Тя посети обедната служба, ала този път мислеше за хвалебствията по-малко, отколкото преди две седмици. „Кой може да забрави гледката на онова малко момиченце, което водеше в църквата баща си в инвалидна количка?“
Отби се до гробището. Пръстта още не се беше слегнала върху гроба на Ерин. Тъмнокафявата земя беше все така рохкава; зимният скреж отгоре блещукаше на полегатите лъчи на слабото мартенско слънце. Дарси коленичи, свали ръкавицата си и положи ръката си върху гроба.
— Ерин, Ерин.
Оттам отиде в приюта и седя до леглото на Били цял час. Той лежеше със затворени очи, но тя го държеше за ръка и през цялото време му говореше:
— „Бертолини“ харесаха страшно много колието, което Ерин направи. Те искат тя да направи още много неща за тях.
Разказа му и за своята работа.
— Сигурна съм, Били, че ако ни видиш как с Ерин тършуваме за вещи из таваните на хората, ще ни помислиш за откачени. Тя има страхотно око и е откривала някои мебели, които аз съм пропуснала.
Преди да си тръгне, се наведе и го целуна по челото.
— Бог да те благослови, Били.
Усети как почти незабележимо я стисна за ръката. Той знае, че съм тук, помисли си тя.
— Скоро ще дойда пак — обеща му Дарси.
В нейния буик имаше инсталиран радиотелефон. На юг задръстването беше страхотно и в пет часа позвъни в дома на Шеридън в Дариън. Крис вдигна телефона.
— Не очаквах, че ще се забавя толкова — обясни тя. — Не желая поради това да обърквам плановете на майка ви или вашите.
— Нямаме никакви планове — увери я той. — Чакаме ви.
В шест и петнадесет тя влезе в имението на Шеридън. Беше почти тъмно, но красивата къща в стила на късната английска готика беше ярко осветена отвън. Дългата алея завиваше пред главния вход. Дарси паркира малко след извивката.
Очевидно Крис Шеридън я беше видял да идва. Входната врата се отвори и той излезе да я посрещне.
— Все пак дойдохте бързо — каза. — Приятно ми е да ви видя, Дарси.
Беше облечен в платнена риза на оксфордски карета, панталон от едро кадифе и обут с пантофи. Когато й подаде ръка, за да слезе от колата, тя отново обърна внимание на едрите му рамене. Освен това й стана приятно, че не е със сако и връзка. Докато пътуваше насам, си помисли, че ще пристигне точно по времето за вечеря и нейните кадифени панталони и вълнен пуловер нямаше да са най-подходящото облекло.
Вътрешната подредба на къщата представляваше очарователна комбинация между комфорт и изящен вкус. Из преддверието с висок таван бяха разпръснати персийски килимчета. Уотърфордски полилей и същите аплици подчертаваха великолепната резба на извитата стълба. Стените край нея бяха покрити с боя, която силно заинтригува Дарси.
— Както повечето хора, така и майка ми използва всекидневната повече от всички останали помещения — каза й Крис. — Оттук.
Докато прекосяваха хола, Дарси го огледа. Това не убягна от погледа на Крис и той каза: