Жените на Цезар (Част I: Сервилия)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част I: Сервилия)». Краткое содержание книги:
Едва при петото си посещение Клодий подхвана темата за плячката и за това, как Лукул е подходил с нейното разпределение.
— Жалък скръндза! — подхвърли злобно Клодий.
— Ъ? — погледна го с любопитство Силий и наостри слух.
— Моят уважаван зет Лукул. Който раздаде милостиня на най-добрата армия на света. По трийсет хиляди сестерции на човек, когато в Тигранокерта заварихме осем хиляди таланта!
— Искаш да кажеш, че ни е дал малко? — смая се Корнифиций. — Винаги е разправял, че държи да ни разпредели плячката още на бойното поле, защото ако стигне до хазната, държавата задължително ще ни излъже.
— Така му се ще вие да си мислите — отговори Клодий и с пиянски жест поклати чашата в ръката си. — Вие можете ли да смятате?
— Да смятаме?
— Нали разбирате: да събирате и да изваждате, да умножавате и да делите.
— О, горе-долу — отговори Силий, за да не излезе, че е неграмотен.
— Е, едно от предимствата да имаш собствен учител вкъщи като малък е, че всеки ден правиш сметки, сметки, сметки… Иначе те бият с пръчка на голо! — рече Клодий. — Какво да правя, мирувах и смятах. И си направих труда да умножа талантите по колкото трябва, за да излезе сметката в обикновени римски сестерции. След което разделих сумата на петнайсет хиляди. Трябва да ти кажа, Марк Силий, че войниците от вашите два легиона трябваше да получат близо десет пъти повече от трийсетте хиляди сестерции, които им се паднаха! Този надменен, самовлюбен мъж, който се пада мой зет, разигра цяло представление на пазарния площад и като резултат се подигра с всеки фимбриански войник! — Клодий удари с юмрук по дланта си. — Чухте ли?
Повярваха му не само защото им се щеше да му повярват, но и защото говореше толкова убедено. За да не бъде голословен, Клодий започна на глас да прехвърля сумите, изброявайки една след друга всички машинации, които Лукул бил извършил през шестте години, в които управляваше изтока и командваше фимбрианската армия. Как можеше човек, който знае толкова много, да греши? Пък и за какво му беше да лъже? Силий и Корнифиций му повярваха.
След това всичко беше лесно. Докато фимбрианците си прекарваха времето в Тигранокерта и чакаха зимата да свърши, Публий Клодий шушнеше в ушите на центурионите, центурионите шушнеха в ушите на войниците, войниците — в ушите на галатейските конници. Мнозина войници бяха оставили жени и любовници в Амизос и когато двата киликийски легиона под командването на Сорнаций и Фабий Хадриан потеглили от Амизос за Зела, жените ги бяха последвали, както винаги се случваше. Легионерите почти не можеха да пишат, но вече из цяла Мала Азия се носеше мълвата как Лукул измамил войската си при разпределяне на плячката. Никой не си направи труда да проверява сметките на Клодий. По-добре да вярват, че са ги излъгали, след като слуховете им обещаваха десет пъти повече от това, което Лукул щеше да им даде. А пък на това отгоре този Клодий беше толкова забележителен човек! Той не би направил математическа грешка! Каквото кажеше Клодий, нямаше начин да не е истина! Умник беше този Клодий, беше научил тайната на демагогията: да говориш пред хората това, което те най-много искат да чуят, никога да не им казваш това, което не искат да знаят.
Междувременно Лукул не стоеше със скръстени ръце, нищо че прекарваше много време сред древните ръкописи и невръстните момиченца. На няколко пъти беше пътувал от Армения до Сирия и беше организирал завръщането на гръцките заложници по родните им места. Властта на Тигран върху южните му провинции се разпадаше от само себе си и Лукул искаше да е сигурен, че наследството ще се прехвърли в римски ръце. Защото съществуваше и един трети римски цар, който представляваше опасност за Рим — Фраат, царят на партите. Навремето Сула беше сключил договор с баща му, според който всички земи на запад от Ефрат принадлежаха на Рим, а всичко на изток — на партите.