Деца из града
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Левена Лазарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Деца из града». Краткое содержание книги:
— Не става — отсече той. — Алън се е срещал с преподавателка от факултета — Вера Уест. Уест се издаде, когато ми каза, че е говорила с него към десет и половина вечерта в деня на убийството. Бил е в добро настроение и рекъл, че се чувства спокоен, защото всичко вече било изяснено.
— Какво е имал предвид?
— Според нея е съобщил на жена си, че иска развод.
Брендън избегна очите на Сара, в които се четеше отчаяние.
— Всъщност срещу жена му може да бъде предявено обвинение от общ характер — рече той. — Майката на Алън Грант му е оставила пари под попечителство, които са му носели около 100 000 долара годишен доход. Той не е имал право да посяга на основната вноска — а тя е била към милион и половина и продължавала да нараства, — преди да е навършил шестдесет. Майка му вероятно е била наясно, че не е имал никакъв усет за пари. От подочутото излиза, че Карън Грант е гледала на този доход като на лични средства. В случай на развод обаче нещата биха стояли по друг начин, защото този фонд не е бил обща собственост. Онова, което изкарва от агенцията, не би й позволило да поддържа скъпия си апартамент и да плаща на модисти. А и приятелчето писател би минало в историята. Със смъртта на Алън, от друга страна, тя наследява всичко. Единственият проблем е — заключи Брендън, — че Карън Грант със сигурност не е взела на заем ножа от Лори, за да изтича да убие мъжа си с него и после отново да й го върне.
Сара не забеляза, че кафето й беше изстинало. Просто отпиваше, защото това й помагаше да отпусне стегнатите мускули на врата и в гърлото си.
— Имаме новини от кабинета на областния прокурор — каза тя. — Психиатърът, който изпратиха да прегледа Лори, се е запознал с видеозаписите от нейните терапевтични сеанси. Приемат възможността, че страда от множествена личност.
Сара прокара ръка по челото си, сякаш се опитваше да отпъди главоболие.
— Ако Лори се признае за виновна в непредумишлено убийство, в замяна те няма да настояват за максимална присъда. Тя вероятно ще бъде на свобода след около пет години, а може и по-скоро. Но ако отидем на съд, обвинението ще бъде в предумишлено убийство. И има всички шансове те да спечелят.
85
— Горе-долу преди месец Кейт ми се обади, за да ми съобщи, че има още една личност, някакво девет или десетгодишно момче, което иска да разговаря с мен — рече Джъстин Донъли на Сара. — Както знаеш, оттогава Кейт отрича да й е известно каквото и да било за това.
Сара кимна.
— Да, знам. — Време беше да му каже, че с Брендън Муди се бяха разбрали в интерес на Лори да се пледира за смекчаващи вината обстоятелства. — Взех решение — започна тя.
Докато слушаше, очите му не слизаха от лицето на Сара. Ако бях художник, помисли си той, бих нарисувал това лице и бих озаглавил картината „Скръб“.
— Така че виждаш ли — заключи Сара, — психиатрите, представляващи държавата, вярват, че Лори е била сексуално насилвана като дете и има основателни признаци за наличие на болестта „множествена личност“. Убедени са, че съдебните заседатели ще й съчувстват и че е малко вероятно тя да бъде осъдена за предумишлено убийство. Но и обвинението за хладнокръвно непредумишлено убийство може да я вкара в затвора за тридесет години. От друга страна, ако пледира за убийство от втора степен, извършено с умисъл, но в изблик на основателна ревност, най-многото, на което могат да я осъдят, са десет години. От съдията ще зависи дали ще получи задължителни пет години без право на условни. А може да й даде пет години с право на условни и да е навън след година-две. Нямам право да разигравам на хазарт почти тридесет години от живота на Лори.
— Как може да се признае за виновна за престъпление, което не си спомня да е извършила? — попита Джъстин.
— Напълно е възможно според закона. Изявлението й ще бъде, че въпреки отсъствието на спомен за престъплението заедно с адвоката й са преразгледали доказателствата и са съгласни, че извършителката е тя.
— Колко време още можеш да отлагаш?
Гласът на Сара прозвуча неуверено.
— Какъв ще е смисълът? Според мен, ако не друго, то най-малко самото прекратяване на натиска върху Лори да си спомни, може да се окаже от полза за нея. Така че да оставим това.
— Не, Сара. — Джъстин бутна назад стола си и се отправи към прозореца, но после съжали, че го е направил. В далечния край на градината Лори стоеше в солариума с опрени на стъклената стена ръце и с поглед, устремен навън. Дори оттук той можеше да усети в нея тъгата на уловена птичка, копнееща да полети. Обърна се към Сара.