Разрушителят на светове

„Скъпи Блейс.

Опитвах се да се свържа с теб в Екюмени, звъннах от магазина, но ми казаха, че си напуснал планетата. Тогава реших да ти пиша и помолих Дахно да препрати писмото ми до сегашното ти местопребиваване.

Пиша ти аз, защото знам, че татко не е в състояние да го направи. Той не ме е молил за това, но когато му казах, че отивам да ти звъня, а после, че съм решил да ти пиша, той не възрази. Даже ми се струва, че някак си му олекна от факта, че поех този товар.

Татко и аз винаги сме се радвали на Божията закрила. Това, че Уил невинаги го е осъзнавал, не беше негова грешка. Може би, ако мама не си беше отишла толкова рано, когато той бе още твърде мъничък, навярно би се чувствал по-сигурен във Вярата си. Но това не стана и аз знам колко му беше тежко, когато го призоваха да изпълни дълга си.

Аз ходих в местната наборна комисия и се опитвах да ги убедя да вземат мен, вместо него, защото аз щях да се справя много по-лесно и там щеше да ми е добре. Но те решиха, че ще съм по-нужен във фермата, защото фермите са от много голямо значение за изхранването населението на планетата, затова и трябвало аз да си остана в къщи. И тъй като Бог ги бе избрал те да решават, не посмях да споря повече с тях.

Мислех да изчакам, докато се върнеш или ни дойдеш на гости във фермата. Тогава просто щях да ти кажа, че Уил вече го няма. Но тъкмо днес получихме вест, че Уил и целия му отряд вече са в Божиите селения. Случило се е по време на военни действия на някакво място на Сета, но името беше задраскано. Така че дори не знаем къде точно е загинал. Чувствах, че ти трябва да узнаеш колкото се може по-бързо за смъртта на Уил и затова ти пиша това писмо. Брат ми много те обичаше, както и всички ние, макар и да не ни беше приятно, че ти така и не успя да откриеш път към Бога. Но съм сигурен, че си спомняш думите на татко — всеки мъж или жена принадлежат на Бога, независимо от това дали го знаят или не.