Първата жертва

— Какво ти казах? — Ла Моя пак смушка Болд.

— Това ли е? — Болд посочи екрана.

— Наблюдателен сте, детектив. Да.

— На жена ми й правеха сонограми, и за двете деца.

— А вие омъжена ли сте? — попита Ла Моя.

Хайди Мак и Болд го погледнаха едновременно.

— Имам момиченце на три годинки — отвърна Хайди Мак.

— Защо не извикате полицаите, сержант? — заповяда Болд. — Ще копаем ли? — направо попита той Хайди Мак.

Ла Моя не се и помръдна от мястото си. Хайди Мак посочи екрана, на който различни на цвят заврънкулки и примки се групираха на три отделни места. Те напомниха на Болд за рисунките с цветни моливи на Сара, които беше закачил на стената в кабинета си.

— Имаме добра видимост и на трите гроба, които посочихте. — Пръстът й ги насочи към мръсножълтото в долната част на тройката. — Тук земният слой е разрушен най-дълбоко и най-много, особено в сравнение с другите две места. Най-вероятно това може да се обясни с копаене на ръка, по-скоро с лопата, отколкото с мотика. Виждате ли как другите два не са толкова претрупани? Мотиката не нарушава толкова стените, колкото копаенето на ръка с лопата.

— Някакви кости? — попита Болд.

— Некросърч от години погребва прасета.

— Прасета! — изстреля Ла Моя.

— Прасета — отвърна тя. — Работят по това системата да започне да идентифицира костна маса. Все още са далеч от съвършенството. Най-многото, което можем да си позволим, е да правим някои научни предположения, базирани на тези експерименти. — Тя очакваше нов възглас от страна на Ла Моя, но той си спести коментарите. — Обикновено телата се заравят на около метър под земята и това е дълбочината на експериментите. Тук случаят е много по-сложен, защото са на три до четири метра дълбочина. Но тези сенки тук, и тези петна тук — обясни тя, сочейки с пръст на екрана — са най-добрите предположения. Ковчегът е тук, при тези резки прави линии, а тези необясними петна са съвсем очевидно под линията. Това не са скали. Може да са някакви пръчки, може да са кости.