Скулптора
- Автор: Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скулптора». Краткое содержание книги:
— Чудесна работа, Тери, благодаря — похвали го Хънтър, затвори и прибра телефона в джоба си. Разказа на Гарсия новините и двамата мълчаливо допиха уискито си. Когато станаха да си тръгват, високата блондинка излезе от тоалетната и се приближи до масата им.
— Извинявайте — каза тя на Робърт. Сега гласът й беше очарователен, със съблазнителен тон. — И благодаря.
Изражението на лицето на Карлос представляваше любопитна картинка.
— Не може да бъде! — прошепна той.
— Няма проблем — отвърна Хънтър.
— Знам, че ме смятат за арогантна — продължи русокосата с престорена, заучена усмивка. — Невинаги съм такава. Но на подобни места една жена трябва да внимава, нали?
— Както казах, няма проблем. — Робърт понечи да мине покрай нея. — Приятна вечер.
— Виж какво — извика тя смутено, когато той отново се обърна да си тръгне. — Трябва да се прибера у дома и да се опитам да оправя бъркотията, но може да пийнем по чашка някой път. — Блондинката много вещо пъхна в ръката на Хънтър сгъната салфетка. — Обадете ми се. — Тя приключи сцената с прелъстително намигване и излезе от бара.
— Не може да бъде — повтори Гарсия.
63.
Беше петък вечер и „Еърлайнър“ на Норт Бродуей бе препълнен. Просторният луксозен клуб за танци и бар беше обзаведен в не особено предизвикателен за въображението стил на самолет, но определено предлагаше много по-хубави питиета от всеки пътнически полет на американски авиолинии. С два големи и добре заредени бара, претъпкан дансинг, бар с плюшени мебели и един от най-популярните диджеи в Лос Анджелис, „Еърлайнър“ беше един от най-хубавите клубове в града и привличаше разнообразни клиенти — от местни жители до туристи. И затова Еди Милс обичаше да ходи там.
Той беше дребен мошеник, когото бяха заловили с килограм и половина кокаин, докато караше през Редондо Бийч. В затвора се запозна с Гури Красники, албански престъпен бос. Красники не излизаше от затворите, но управляваше империята си отвътре и свърза Еди с хората си, когато преди две години го освободиха от калифорнийския щатски затвор в Ланкастър.
Еди стоеше до бара на горното ниво и пиеше шампанско. Беше толкова разсеян, докато гледаше как брюнетка с къса коса взривява дансинга, че не забеляза едрият, висок метър осемдесет и два мъж, който се приближи до него.
— Господи! — Еди едва не изскочи от кожата си, когато тежката ръка потупа дясното му рамо.
— Какво става, Еди?
Еди се обърна към мъжа с обръсната глава.
— Тито? — Присви очи, сякаш не вярваше на очите си. — Мамка му, брат’чед. Как си? — Устните му се разтеглиха в усмивка, която разкри блестящи бели зъби, и той отвори широко ръце.
Тито също му се усмихна и двамата се прегърнаха като братя, които не са се виждали отдавна.
— Кога излезе, по дяволите? — попита Еди.
— Условно, преди единайсет месеца.
— Не думай.
— Сериозно, пич.
— Е, как я караш, куче? — Еди отстъпи крачка назад, за да огледа приятеля си. — Като те гледам, добре си. Къде живееш, в сладкарница ли?
— Хей, трябва да се яде.
— Да, виждам, но трябва да спреш да ядеш, преди да се пръснеш.
— Да ти го начукам. Поне не трябва да ям помията, която ни даваха в „Ланкастър“.
— Ще пия за това. Еди вдигна чашата си.
— Какво е това? — Тито направи гримаса. — Шампанско? Виж ти! Е, някой наистина си живее добре.