Илюзии

Предполагам, че във всяко семейство е така, но в нашето винаги всичко се преувеличава. Чуваме, че Ники става.

— Добре. Идвам. Между другото, колко е часът? Пет сутринта?

Бен седи на ръба на леглото си. Отново поглежда часовника.

— Сега е точно седем и трийсет и четири. Може да се каже, че е Коледа сутринта.

Той провесва крака от леглото и нахлузва огромните си чехли. Взима дрехите си и тръгва към студената тоалетна. Преди да влезе или да успея да го спра, той вижда чорапите и се вторачва в тях.

— Божичко, Дядо Коледа наистина е идвал. Погледнете какви гигантски чорапи. И са пълни догоре.

Бях започнал да мисля, че никой няма да ги забележи, но не казвах нищо. Чаках Лор. Тя би трябвало да е тук, за да се наслади на удоволствието от труда си.

Майк и Маги също гледат чорапите. Стъписани са. Устата им са отворени. В същия миг Лор открехва вратата на хамбара. В очите й още има сълзи.

Застава на стъпалата, а Майк и Маги едновременно се приближават до чорапите.

Ники слиза по стълбата на плевника. Обула е памучния си клин и притиска няколко пакета до гърдите си. С другата ръка се държи за стълбата. Стига до най-долното стъпало и също се вторачва в чорапите.

— Боже мой! Какво се е случило? Откъде се взеха тези неща?

Силният й писклив глас е в пълен контраст със святото благоговение на другите деца. Говори така, сякаш декламира реплики от гимназиална пиеса. Върви с наведена глава. За нея разстоянието е огромно.

Лорета още стои на трите стъпала пред банята и пристяга колана на халата си.

— Господи, колко е хубаво! Чудесно е, че всички са у дома за Коледа. Ще се опитам да запомня тази сцена до края на живота си. Погледнете чорапите. Баща ви е направил най-вълшебния коледен подарък, който можете да си представите.

В стаята настъпва тишина. Само огънят пращи. Никол — превита на две и с разрошени коси — бавно и тихо оставя подаръците под елхата, сетне протяга ръка и докосва чорапа, на който е избродирано нейното име.

— Как го направи, татко? Знам, че не можеш да плетеш. Веднъж се опитах да те науча. Спомняш ли си? Кой ги изплете? Вярно, че обичаш да се правиш на невидим и си дяволски потаен, но как успя да го сториш? Чудесни са.

Мисля, че това продължава прекалено дълго. Наистина не разбирам какво се опитва да постигне Лорета.

— Чакайте малко. Нито съм изплел чорапите, нито съм ги напълнил. Имаш право, Ники, такова нещо е непосилно за мен. Бих искал да съм аз. Да бях имал нужното въображение или да се бях сетил. Но не е така. Замислете се, деца. Кой ви напомня всяка Коледа да окачвате чорапите си над камината?

Млъквам и оглеждам всички, после се вторачвам в Лорета, която продължава да стои на стъпалата.