Джъстис
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Джъстис». Краткое содержание книги:
Джъстис се поколеба.
— Може ли да те помоля за една услуга?
— Разбира се.
— Уморен съм, Тайгър. Бих желал една нощ непрекъснат сън. Може ли да се справиш с всичко, което възникне, и да се погрижиш никой да не ме безпокои?
— Разбира се. — В гласа на другия мъж бликна съчувствие. — Ти заслужаваш това и много повече. Ще се погрижа за всичко, което се появи. Спи и почивай. И двамата знаем, че тази среща сутринта ще е ад, там ще те чака онази жена, за да ти боядиса косата. Ще остана в офиса и ще отклоня всички разговори към мен.
— Благодаря.
— Отивай да спиш и не се притеснявай. Ще се погрижа за всичко необходимо и ще звънна на охраната, за да съм сигурен, че ще стоят настрана от къщата ти. Не искам да патрулират твърде близо и да те събудят.
— Не е нужно да го правиш. Вече им казах да избягват близостта с дома ми.
— Те се притесняват за теб и искат да са сигурни, че си в безопасност. Не можем да позволим да ти се случи нещо. — Тайгър се засмя. — Никой друг не иска твоята работа. Всички се нуждаем твърде много от теб, защото нито един от нас не може да се държи толкова спокойно, независимо от онова, което казват или правят хората. Ти си най-толерантният и най-добре възпитаният от всички ни. Ще се окажем в един лайнян свят, ако те убият, защото никой друг не може да се справи с всичко това едновременно.
— Не мисля, че е вярно. — Раменете на Джъстис се отпуснаха.
— Така е. — Хуморът от гласа на Тайгър изчезна. — Ето защо ще направя всичко, за да бъда адски сигурен, че ще поспиш. Прецакани сме без теб. Спи дълбоко, мой човек — и прекъсна връзката.
Джъстис затвори телефона, стисна го здраво в юмрук и едва се стърпя да не счупи нещо.
Загледа се надолу по коридора към мястото, където спеше Джеси. Никога не бе предполагал, че ще поиска нещо повече от грижата за своите хора и сигурността, че те са успели да се слеят със света извън пределите на съоръженията за тестване. Една сексапилна, огнена червенокоска бе променила живота му. Желаеше я, но се съмняваше, че би могъл да има и двете.
Остави телефона си на масичката в коридора, затвори вратата на спалнята и погледна към часовника. Беше все още рано за сън, но бе уморен от начина си на живот, изтощен от поемането на толкова много отговорности и съкрушен от факта, че един ден, много скоро, ще трябва да се откаже от Джеси за доброто на народа си.
Пропълзя в леглото, вдиша аромата на жената и я придърпа в прегръдките си. Тя прошепна името му в съня си и целуна гърдите му, галейки лицето си в тях. Той обви още по-здраво ръце около нея.
Да бъде Джъстис Норт беше гадно, но засега щеше да има едно нещо, което желаеше до болка. Затвори очи, решен да се наслади на всяка секунда, която можеше да прекара с Джеси.
Глава 13
— Кога най-сетне ще спим и в твоето легло?
Джеси сложи последната чиния в миялната машина и се обърна. Джъстис седеше до масата пред отворения си лаптоп. През последните четири дни беше спал всяка нощ в дома й, но вечерните часове, както и преди, бяха запълнени с работа, която трябваше да свърши. Всяка сутрин изчезваше, преди тя да се събуди и отсъстваше през целия ден. Напускаше офиса навреме, за да споделя вечерите с нея и тя го оценяваше, тъй като знаеше, че е работохолик. Баща й никога не бе обръщал внимание на такива неща, когато живееше с него, но лидерът на Новите видове явно полагаше усилия да прекарва времето си с нея.
— Не можем. — Той не вдигна поглед.
— Все още не съм виждала къщата ти, а много бих искала — заяви намръщена.
Най-накрая той откъсна очи от екрана и я погледна.
— Джеси, твърде много от моите хора посещават къщата ми. Те винаги се отбиват по една или друга причина, освен това има и един мъж, който чисти дома ми. Не може да идваш и да спиш там.
— Защо не?
— Всеки, който влезе в къщата ми ще подуши аромата ти и ще знае, че си била там. Човекът, който почиства спалната ми, несъмнено ще разбере, че сме правили секс, докато сменя завивките на кревата или ще стане подозрителен, ако започна да си ги пера сам. — Погледна я извинително, преди да насочи отново вниманието си към лаптопа. — Никой няма причина да идва тук, затова е безопасно.
Тя го наблюдаваше как пише по клавиатурата, докато не иззвъня мобилният му телефон. Без да го поглежда, посегна към него и отговори. Около десетина минути тихо разговаря с някого за някакъв банкет и мерките за сигурност. Няколко минути по-късно телефона му звънна отново — доколкото тя можа да схване от неговата част от разговора, някой се опитваше да си уреди среща с лидера на Новите видове за интервю.