Ледената принцеса

Кухнята се изпълни с невероятен аромат. Ерика извади от хладилника вече готовите палачинки и ги пъхна във фурната, за да ги притопли. Сложи на масата две малки чинии за предястие, отвори отново хладилника и взе отвътре кутия със сметана и бурканче с хайвер от панагора. Лукът чакаше накълцан в купа на плота. Ерика усещаше с всичките си сетива колко близо до нея стои Патрик.

— Ами ти? Знаеш ли нещо повече за къщата?

— Да, за съжаление. Агентът ми се обади вчера и предложи да я покажем на купувачите още по Великден. Ана и Лукас очевидно смятат, че това е невероятно добра идея.

— Дотогава все пак има няколко месеца. Много неща може да се променят за толкова време.

— Да, винаги мога да се надявам Лукас да получи инфаркт или нещо подобно. Не, извинявай, забрави, че казах това. Просто съм бясна!

Тя тресна вратата на фурната.

— Ой, внимавай с уредите.

— Да, чисто и просто трябва да се примиря с мисълта и да започна да планирам какво ще правя с парите от продажбата. Ако трябва да съм честна, мислех, че ще съм много по-щастлива, ако стана милионер.

— Може да не се притесняваш за това. При днешните данъци в тази страна ще ти се наложи да заделиш по-голямата част от печалбата за ужасните училища и още по-лошото здравеопазване. Да не говорим за невероятно, фантастично, свръхмизерно платената полиция. Със сигурност ще се докопаме до голяма част от имането ти.

Тя не можа да сдържи смеха си.

— Чудесно. Значи няма смисъл да се чудя дали да си купя палто от норки или боброва кожа. Но сега, вярваш или не, предястието е готово.

Тя взе по чиния във всяка ръка и поведе Патрик към трапезарията. Доста дълго се чуди дали да седнат там или в кухнята, но накрая се спря на трапезарията с красивата й дървена маса, чиято хубост изпъкваше още повече на фона на светлината от свещи. А тя определено не ги бе пестила. Някъде бе прочела, че няма нищо по-красиво от жена, огряна от светлината на свещи, и заложи здраво на това.

На масата имаше ленени салфетки, прибори и порцеланови чинии със син кант за предястието. Бяха от скъпата марка „Рьорстранд“ и Ерика много добре си спомняше как майка й бдеше над тях. Изваждаше ги само при специални случаи, към които, с горчивина си помисли, не се числяха рождените им дни или каквито и да било други детски празници. В тези случаи се използваше обикновеният кухненски порцелан. Но когато свещеникът или епископът идваха на вечеря със съпругите си, падаше страхотно подмазване. Ерика се върна в настоящето и сложи чиниите една срещу друга на масата.

— Изглежда невероятно вкусно.

Патрик отряза парченце от картофената палачинка, сложи отгоре му значително количество лук, сметана и хайвер и точно понечи да го хапне, когато видя, че Ерика е вдигнала чашата си за вино и го гледа учудено. Засрамен, той остави вилицата и вместо това хвана чашата си.