Един по един
- Автор: Картер Крис
- Серия: Robert Huntur #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-260-0
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Един по един». Краткое содержание книги:
С тези мисли Робърт Хънтър разглежда фотографии от пресен случай на убийство, когато телефонът звънва. От отсрещната страна не се представят, а принуждават Хънтър да посети някакъв интернет адрес. На екрана се появява зловеща картина. Потресени, полицаите в екип с ФБР безрезултатно се опитват да проследят по електронен път първоизточника на този кошмар. Но убиецът не е аматьор и умело въвлича Хънтър в демоничната си игра.
Следват още анонимни обаждания. Още адреси. Още набелязани жертви, за които куршум в тила е само избавление.
Още с първия си роман „Хамелеонът се завръща“ Крис Картър влезе в листата на големите криминални автори. Телеграфният стил, подправен с много напрежение, и изобретателните му герои са негова безусловна запазена марка.
Ана чу, че телефонът в чантата й звъни, а Патриша се загледа в таена черна рокля с бели орнаменти на витрината на моден магазин вдясно от тях.
Ана започна да рови в чантата си. Намери телефона и го доближи до ухото си.
Мъжът, който стоеше на няколко крачки зад двете жени, се усмихна.
63.
— Хей, скъпи! — каза Ана. — Каква изненада.
Гарсия се стараеше да говори спокойно:
— Ана, слушай. Къде си в момента?
— Какво?
— Знам, че си излязла да пазаруваш с приятелката си, но къде точно си в момента?
Тя погледна Патриша и направи гримаса.
— Откъде знаеш, че пазарувам с приятелка?
— Ана, моля те… Нямам време да ти обясня всичко. Искам само да ми кажеш къде си.
— Ами… в Туджанга Вилидж… Карлос, какво става?
Туджанга Вилидж се намираше близо до оживения булевард „Вентура“, в Студио Сити, но привидно далеч от всичко. Беше сгушен между кварталите „Колфакс Медоус“ и „Удбридж Парк“. В центъра му беше дългото една пряка Туджанга Авеню, между „Мурпарк“ и „Удбридж“, където бутици, ресторанти, кафенета и различни магазини се грижеха и за най-взискателните клиенти.
— Скъпа, казах ти, че нямам много време да обяснявам — отговори Карлос. — Но трябва да ми се довериш.
Ана нервно прибра кичур коса от късата си черна коса зад ухото.
— Карлос, плашиш ме.
— Извинявай. Няма от какво да се плашиш. Само ми се довери. Можеш ли?
— Да, разбира се.
— Добре. С кого си?
— Ами… с Пат, приятелката ми от йогата. Помниш я, нали?
— Да, тя идва на рождения ти ден, нали?
— Точно така.
— Хубаво. Искам да намерите някое оживено място — кафене, пицария или ресторант за бургери — и да седнете там с Пат и да ме чакате. Тръгвам веднага. Не разговаряй с никого. Абсолютно с никого. И при никакви обстоятелства не напускайте заведението, докато не дойда при вас. Разбираш ли, скъпа?
— Да… но…
— Обади ми се веднага, щом седнете някъде.
Ана познаваше Карлос прекалено добре, за да се заблуди от спокойния му тон. Той никога не я питаше къде е, нито с кого или други подобни неща. Двамата си имаха пълно доверие. Върху това се градеше връзката им. И никога не й казваше какво да направи, освен ако тя не поискаше съвет.
— Карлос, за какво става дума? — Гласът й отслабна. — Случило ли се е нещо? Добре ли са родителите ми?
Патриша стоеше до нея с обезпокоено изражение.
— Не, скъпа — отвърна Гарсия. — С никого не се е случило нищо. Виж, ще дойда след двайсет и пет минути, най-много половин час, и тогава ще ти обясня всичко. Само ми се довери. Намерете някое заведение и стойте там.
Ана въздъхна дълбоко.
— Добре. Вече знам къде ще отидем. Ще седнем в кафене „Арома“. Намира се в центъра на Туджанга Вилидж. Тръгваме веднага.
— Чудесно. Отидете там, поръчайте си кафе и аз ще дойда скоро. — Той затвори.
64.
Карлос видя Ана още преди Хънтър да спре пред кафене „Арома“. Двете с Патриша седяха край масичка до прозореца на заведението.
Ана беше седнала там нарочно. Нервно наблюдаваше Туджанга Авеню. Когато видя Карлос и Робърт да слизат от колата, тя скочи и се втурна навън. Патриша я последва.
Гарсия я пресрещна на вратата, инстинктивно я прегърна, сякаш не я беше виждал от години, и зацелува косата й, а Ана притисна лице до гърдите му.
— Добре ли си? — попита той.
Тя вдигна глава, погледна съпруга си и напрежението изпълни със сълзи очите й.
— Добре съм. Какво става, Карлос?
— Ще ти обясня след малко. С колата ли дойде?
Тя поклати глава.
— Взехме автобуса — обади се Патриша, която стоеше до Хънтър и озадачено наблюдаваше сцената между Ана и Карлос.
Робърт огледа улицата, търсейки някого, който проявява интерес към малката им група. Никой не ги заглеждаше. Хората от двете страни на Туджанга Авеню продължаваха с живота си. Някои разглеждаха витрините на магазините, друга влизаха или излизаха от множеството кафенета и ресторанти на оживената улица, а трети се наслаждаваха на бавна и спокойна разходка в края на хубавия калифорнийски есенен ден. И никой в кафенето не се интересуваше от тях.
Той беше огледал улицата и за камери за наблюдение, но не видя нито една. За разлика от много големи градове в Европа, някои с камера на всеки четиринайсет души, Лос Анджелис не бе вманиачен по наблюдението. В целия Туджанга Вилидж нямаше нито една камера.