Червената кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-094-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Червената кралица». Краткое содержание книги:
Войната на розите бушува в Англия, а неумолимата съдба тласка към гибел гордата династия на Плантагенетите, разкъсвана от страсти, съперничества и омраза...
Наследница на династията Ланкастър, чийто герб е червената роза, Маргарет Боуфорт храни непоколебимото убеждение, че нейният род има Божествено право върху английския престол, и че самата тя е предопределена за величие. Нищо не може да сломи яростната ѝ амбиция – нито фактът, че баща ѝ се е опозорил като един от най-некомпетентните военачалници, нито дори съзнанието, че братовчед ѝ, крал Хенри VI, е несъмнено луд и неспособен да управлява страната.
Омъжена за първи път едва дванайсетгодишна, вдовица и майка на четиринайсет, Маргарет съсредоточава живота си в една цел –синът ѝ Хенри Тюдор трябва да стане крал, без значение какви ще бъдат последиците за нея, за Англия и дори за самото момче. Амбицията и фантстичната набожност изместват всякакви естествени пориви у Маргарет – тя преминава през бракове без любов, и политически сътресения, вперила поглед в английската корона, която все още е в ръцете на рода Йорк. Последният ѝ брак с безскрупулен интригант ѝ дава възможност да оглави заговора, довел до рухването на една династия.
И докато Ричард III, един оклеветен крал, се бори да съхрани мира и да излекува раните на Англия след гражданската война, опор-тюнисти, алчни аристократи и предатели копаят като къртици под престола му...
Мисля си за братята на краля. Не смятам, че отправям поглед твърде нависоко. В края на краищата, аз съм наследницата на фамилията Ланкастър; би имало смисъл Йорк да се обърне към мен, за да излекува раните от войната чрез брак. Джордж, следващият по възраст брат на краля, опитният изменник, е вече женен за най-голямата дъщеря на Уорик, Изабел, която сигурно всяка сутрин, щом стане, съжалява за амбицията на баща си, подтикнала го да я чифтоса с този суетен глупак; но Ричард, по-младият брат, е все още свободен. Той е почти на двайсет години, следователно разликата помежду ни ще е осем години, но са били сключвани и по-лоши бракове. За него знам само, че е искрено верен на брат си; но ако се ожени за мен и се сдобие със заварен син, който да наследи престола, кой млад мъж би могъл да устои на предателската амбиция – особено един Йорк?
Но фактът, че не мога да имам Едуард, краля, просто ме разяжда, ден след ден, докато обмислям мъжете, за които бих могла да се омъжа. Само ако Едуард не беше впримчен в капан от красивата Елизабет Удвил, сега той би бил идеална партия за мен. Момчето на Йорк и наследницата на Ланкастър! Заедно бихме изцелили раните на нашата страна и моят син би бил следващият крал. Чрез женитбата си щяхме да обединим родовете си и да сложим край на съперничеството и войната. Въобще не ме е грижа за приятната му външност, тъй като съм лишена от суетност и похот, но съзнанието за това, че би било редно да бъда негова съпруга и кралица на Англия преследва мислите ми като изгубена любов. Ако не беше Елизабет Удвил и безсрамният начин, по който тя плени един млад мъж, сега можеше аз да бъда до него, кралица на Англия, подписвайки писмата си: Margaret R.
Говори се, че тя била вещица, че го запленила със заклинания и се омъжила за него на майския празник – независимо доколко е вярно това, ясно разбирам как е заобиколила Божията воля, прелъстявайки мъжа, който можеше да ме направи кралица. Коварството на тази жена трябва да е ненадминато.
Но е безсмислено да скърбя, а и във всеки случай, щеше да е трудно да уважавам съпруг като Едуард. Как би могла една жена да понесе да се подчинява на мъж, който постоянно е готов да търси удоволствия? Какво би могъл да заповяда на една съпруга? Какви ли пороци би възприел? Ако легне с жена, за какви ли тъмни и потайни наслади би могъл да настоява? Потръпвам, като си представям Едуард гол. Говори се, че е напълно лишен от морал. Легнал с недостойната си съпруга и се венчал за нея (вероятно в този ред), а сега те имат красив силен син, и той ще предяви претенции за трона, който по право принадлежи на моето момче, и няма надежда тя да умре при раждане, докато я пази майка ѝ, която без съмнение е вещица. За мен изобщо няма надежда, освен ако не успея да се промъкна близо до трона чрез младия му брат Ричард. Няма да стоя край пътя и да се опитвам да го изкуша като съпругата на брат му; но бих могла да му направя предложение, което би го заинтересувало.
Изпращам моя управител, Джон Лейдън, в Лондон с указания да се сприятели с началника на домакинството на Ричард, и да се среща с него на маса. Не бива да казва нищо, само да опипа почвата. Трябва да разбере дали младият принц обмисля годеж, да открие дали би се заинтересувал от поземлените ми владения в Дербишър. Трябва да нашепне в ухото му, че един доведен син на Тюдорите, чието име има влияние в цял Уелс, е момче, на което си струва да стане баща. Трябва да се запита на глас дали искрената вярност на Ричард към брат му би могла да се разколебае дотам, че той да сключи брак с жена от вражеския род, ако условията са подходящи. Трябва да разбере какво би могъл да приеме младият мъж като цена за венчавката. Трябва да му напомни, че макар да съм с осем години по-възрастна от него, все още съм стройна и слаба, с приятна външност и че още нямам трийсет години; някои биха казали, че съм привлекателна. Навярно бих могла да бъда смятана дори за красива. Не съм златокосата блудница, избрана от брат му, но съм жена, която притежава достойнство и елегантност. Само за миг си представям ръката на Джаспър върху талията ми на стълбището в Пемброук и целувката му по устата ми, преди да се отдръпнем един от друг.