Полет 6
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-769-038-8
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Полет 6». Краткое содержание книги:
Но разгневените пътници не знаят, че ги грози смъртна опасност. Загубата на радиовръзка, както и редица сигнали от тайните служби водят централите на НАТО и ЦРУ до заключението, че самолетът е отвлечен от терористи, които се готвят да нанесат удар по европейска столица. След атаките срещу Световния търговски център светът е нащрек. Президентът на САЩ е готов да нареди свалянето на пътническия самолет, изтребителите са във въздуха… Животът на 350 души виси на косъм.
Изумително напрежение, запомнящи се характери, поглед отвътре към света на разузнаването…
Гарт се вторачи в мъжа вляво, а яростта му срещу безкрайната поредица от глупави решения на командира отстъпи пред неоспоримата истина: сега безопасността на пътниците зависеше само от него, а физическата битка в пилотската кабина нямаше да помогне.
— Добре, Фил — каза Гарт тихо. — Добре. Успокой се.
Той извади списъка. Първо щеше да проведе проверката на операциите по спускането и захода за кацане. После щеше да съобщи какво става по уредбата, независимо дали това се харесва на Найт.
И накрая щеше да направи всичко възможно да не се разбият.
Силното разтърсване, предизвикано от разпадането на компресора в четвърти двигател, беше разтреперило не само машината. Ефектът върху пътниците беше повече от отрезвителен. Изведнъж всички разговори замряха и дори когато тракането на двигателя спря, в салона не се чуваха гласове, защото собствениците им бяха твърде заети да стискат облегалките на седалките си и да се чудят какъв е проблемът. Шумовете отвън започнаха да се променят необяснимо, воят на двигателите намаля, носът се наведе напред, а целият самолет се наклони първо наляво, после надясно. Пътниците разбраха, че се спускат, а повечето от тях знаеха, че се намират някъде над Централна Африка късно вечерта. Но от пилотите така и не идваше нито дума и докато минутите отминаваха в мълчание, тревогата започна да се трансформира в сърдито мърморене и недоволство. Хората започнаха да викат стюардесите, няколко мъже станаха и започнаха гръмогласно да настояват за внимание от страна на екипажа. Избухването им засили мрачното чувство, че на борда на „Меридиън“ 6 се води битка, която се свежда до простото уравнение: екипажът срещу пътниците.
Робърт Макнотън включи подвижната карта на малкия дисплей на мястото си в първа класа. Познаваше тази част на Африка твърде добре, защото през шейсетте беше служил като пехотинец в ескалиращата кампания за издирване на забутаните места, в които природата беше скрила суровото масло, към което човечеството беше безнадеждно пристрастено. Робърт знаеше, че южната част на Нигерия не е толкова опасна, колкото страните от Екваториална Африка, но въпреки това не е подходящо място за приземяване на пътнически самолет.
Макнотън погледна наляво, като за секунда улови погледа на Брайън Логан. Лекарят поклати глава и посочи нагоре към пилотската кабина.
— Ако този клоун не се обади по уредбата до трийсет секунди, за да ни каже какви ги върши, аз ще се кача.
Почти веднага в салона отекна измъченият глас на втория пилот:
Драги пътници, говори пилотската кабина. Трябваше да… изключим външния десен двигател като предохранителна мярка заради шумовете от разпадането на компресора, които сте чули по-рано, и се отклоняваме към едно летище в Нигерия, за да го проверим. Моля, закопчайте предпазните колани. Стюардеси, подгответе салона за кацане.
Джими Робъртс невярващо посочи към колоните над главата си и погледна първо жена си, а после двойката зад тях.
— И това е всичко? Само това ли ще ни кажат?
— Какво е разпадане на… каквото там каза? — попита Бренда с извънредно широко отворени очи.
— Технически термин, предполагам. Сигурно значи, че моторът се е закашлял. На мен ми прозвуча точно като кашлица — усмихна се Джими, като се опитваше да скрие нарастващата си нервност.
— Тогава що не ни каже… — започна Бренда.
— Защо не ни каже — поправи я той, преди да размисли.
Знаеше, че не трябва да го прави. Тя осъзнаваше, че говори неправилно, и болезнено се срамуваше от това. Приемаше забележки от съпруга си, но той трябваше да бъде по-внимателен.
— Пак ме захапа, Джими Рей — въздъхна тя огорчено.
— Извинявай, миличка.
— Аз съм момиче от село. Не говоря хубаво.
— Нито пък аз, бебчо. Извинявай.
Тя вдигна към него очи, блестящи от напиращи сълзи.
— Опитвам се да говоря правилно. Наистина. Защо, а не що. Избяга, а не избега. Когото си искам, а не който си искам. Наистина се опитвам, Джими.
— Знам, скъпа.
Тя се облегна на рамото му и се опита да се усмихне.
— Можеш да ме облечеш хубаво, не можеш обаче да ме заведеш никъде, а?
— Не, защо мислиш така?
— Що мислиш така? — подразни го тя и той се засмя, като потърси ръцете й и ги стисна.
— Е, Джими, защо този пилот не ни каже какво става наистина? — попита тя.