Споделени тайни [calibre 3.15.0]

седмици, макар че днес за пръв път оставих признание, което засяга нас двамата.

Но аз вече взех решение и макар да не споделям чувствата на Трей, никога няма да го

предам. След като веднъж съм дала обещание някому, аз съм от тези хора, които го спазват.

С Трей бяхме обсъдили въпроса да не се срещаме с други хора, макар за мен това да не

означава непременно, че двамата с него сме заедно. Следователно, трябва да намеря някакъв

начин да забравя Оуен. Трябва да престана да се тревожа за него. Трябва да престана да

минавам край ателието му, след като знам, че мога да стигна до работата и по друг път.

Трябва да съсредоточа цялото си внимание и енергия върху отношенията ми с Трей, защото

ако искам Трей да присъства в живота на Ей Джей, съм длъжна да посветя всичките си сили

да направя тази връзка успешна.

А и Трей винаги е бил добър към мен. Вярно е, че вчерашният му пристъп на ревност на

паркинга много ме изплаши, но не мога да го виня. Гледката на нас двамата с Оуен заедно

навярно го е изпълнила с неувереност и е съвсем естествено да побеснее. Освен това той е

добър с Ей Джей. Може да ни осигури начин на живот, какъвто аз не мога. Не мога да посоча

нито една причина защо да не положа всички усилия между нас да се получи, с изключение

на собствения ми егоизъм.

— Аз тръгвам — казва Дона и надниква иззад ъгъла. — Имаш ли нещо против да

заключиш сама?

Дона е най-новата ни колежка и вече две седмици работи в салона. Тя вече има повече

клиенти от мен и работи много по-добре. Не че аз съм лоша в работата си, просто не съм

толкова страхотна. Трудно е да бъдеш страхотен, когато правиш нещо, което мразиш.

— Няма проблем.

Тя ми казва „довиждане“, а аз довършвам миенето на купичките за боя в умивалника.

Няколко минути след като тя си тръгва, звънчето над вратата иззвънява, знак, че някой е

влязъл в салона. Излизам иззад паравана, за да кажа на новодошлия, че сме приключили за

деня, но думите ми засядат в гърлото, когато го виждам.

Той стои до входната врата, оглеждайки салона. Когато погледът му се спира върху мен,

песента, звучаща от тонколоните над главите ни, свършва и в помещението се възцарява

тежка тишина.

Ако можех да почувствам към Трей дори частица от това, което ме кара да изпитвам

Оуен, просто като стои в другия край на салона, навярно щях без никакво колебание да се

постарая да направя връзката ни успешна.

Но аз не се чувствам така с никой друг. Само с Оуен.

Той се запътва към мен със спокойна увереност. Аз не помръдвам. Дори не съм сигурна,

че сърцето ми продължава да бие. Знам, че дробовете ми са застинали, защото не съм поела

нито дъх от мига, в който излязох иззад ъгъла и го видях да стои там.

Той се спира на метър и половина от мен. Погледът му нито за миг не се е отклонил и аз

повече не мога да контролирам задъханото повдигане и спускане на гърдите си.