Ръката на сатаната
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1339-8
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръката на сатаната». Краткое содержание книги:
Международният наказателен съд завежда дело срещу виновниците за кризата по обвинения в престъпления срещу човечеството. За да възтържествува справедливостта обаче, съдът се нуждае от изчезналия диск. Томаш трябва да разшифрова поредната криптограма, за да се добере до ценната улика. Но това е много опасна задача, защото дискът съдържа шокираща информация за престъплението на века: умишленото предизвикване на световната криза.
XXXVII
Първото, което тримата мъже направиха, когато влязоха в блока на улица „Веласкес“, бе да натиснат бутона за асансьора. Кабината слезе с леко бръмчене и спря на партера със скърцащ звук, подобен на пиянско хълцане. Декарабиа отвори вратата и даде знак на агентите, които го придружаваха.
— Дръжте я отворена.
След като се убеди, че асансьорът няма да потегли, той извади отвертка и свали панела на таблото с бутоните за етажите. После сряза с клещи електрическите жици, които се подаваха отзад.
Светлините веднага угаснаха, сякаш в този миг асансьорът бе издъхнал.
— Готово.
Асансьорът бе извън строя; ако по някаква причина жертвите успееха да се измъкнат от апартамента, този път за бягство бе отрязан. Трябваше да слязат по стълбите, което значително щеше да ги забави.
Декарабиа излезе от тъмната кабина и постави ръка на беретата на кръста си.
— Вече не сме на улицата — прошепна напрегнато той. — Пригответе оръжията.
Двамата мъже се подчиниха и извадиха глоковете, които също бяха затъкнати в коланите им под ризите. С пистолети в ръка, стъпвайки леко, за да не вдигат шум, те бавно се заизкачваха по стълбите.
Първото стълбище излизаше на тясна площадка с правоъгълен прозорец. Надникнаха навън и видяха друг пуст блок, който беше като близнак на този, в който се намираха. Декарабиа огледа фасадата и забеляза външна метална стълба, която се извиваше в няколко букви Z, разположени една над друга.
— Има аварийни изходи — предупреди той за стълбите. — Щом онази сграда има, тази също би трябвало да има. — Той се обърна към най-младия в екипа. — Когато влезем в апартамента, работата ти е да пазиш този изход. Ясно?
— Разбрано — отвърна агентът. — Имахме същия проблем в Ница, когато отидохме да очистим французите. Тогава блокирахме аварийната стълба. Да го направя ли и сега?
— Не, не е необходимо — реши Декарабиа. — Ние ще проникнем бързо, няма да имат време да избягат отзад. Ако гълъбчетата не са и двамата в стаята, ще блокираш аварийния изход. Но ако ги заварим заедно, достатъчно е само да огледаш апартамента, за да се уверим, че няма никой друг. Разбра ли?
— Тъй вярно.
Продължиха да се изкачват. Спряха на първия етаж и се заеха да прислушват вратите на апартаментите, опитвайки се доловят някакво движение.
— Чисто е — обяви Декарабиа, след като бяха обходили целия етаж. — Хайде.
Стигнаха до втория етаж. Затаили дъх, тримата впиха очи във вратата, която търсеха, с насочени пистолети.
Декарабиа докосна двамата мъже по раменете и посочи вратата.
— Наблюдавайте я.
Провери останалите апартаменти на етажа, уверявайки се, че от тях не се чува нито звук. Видимо по-спокоен, той пристъпи до вратата, посочена му от Магус, и долепи ухо до дървото.
Отвътре се чу шум. Декарабиа се съсредоточи, приближавайки още повече ухото си до гладката повърхност, и успя да различи гласове.
— Мъж и жена — прошепна той на другарите си. — Те са.
Тримата отстъпиха две крачки назад и провериха оръжията си. След това Декарабиа извади две черни кутии, които носеше в задните джобове на панталоните си, и отново се облегна на вратата. Един от мъжете разви ролка тиксо, което той скъса със зъби. С парчето тиксо залепи кутиите една за друга, след това ги прикрепи към ключалката. Декарабиа приключи със свързването на устройството с дистанционното управление и тримата се изтеглиха към стълбите, за да се предпазят от взрива.
Прикрити от стената на площадката на втория етаж, мъжете се спогледаха, за да се уверят, че са готови. Един по един кимнаха с глава. Декарабиа вдигна ръката си, в която държеше дистанционното, и започна обратното броене до началото на атаката.
— Пет… четири… три… две… едно…
XXXVIII
От чучура на порцелановия чайник се издигаше стълб от пара, сякаш бе кратер, преди да изригне. Ракел побърза да го донесе на масата и напълни две чаши. Облегна се на стола със скръстени ръце и погледна Томаш с очакване.
— Е?
Португалецът отпи от новия чай.
— Не е зле.
— Не това — каза тя. — Как секюритизацията на ипотеките предизвикала финансовата криза?
Историкът вдигна пръст към събеседничката си с жест, който показваше, че ще говори за нея.
— Кажете ми, кога за пръв път теглихте заем, за да си купите жилище?
Въпросът изненада Ракел. Дори си помисли, че гостът й се опитва да смени темата, но реши да му се довери.
— Аз ли? — Тя се замисли. — Ами, преди около петнадесет години, тъкмо бях завършила право. Защо?
— Лесно ли убедихте банката?