![13-те светини [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/4/13-te-svetini-bg-download.jpg)
13-те светини [bg]
- Автор: Скотт Майкл, Фрийдман Колет
- Серия: 13-те светини #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-954-2928-28-7
- Переводчик: Бойко Маринов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «13-те светини [bg]». Краткое содержание книги:
— Вие не сте оскърбили… просто в имената е заключена сила и е глупаво да се споменават без нужда.
Тя изчака, докато гостите й пиеха парещия чай и след малко заговори.
— Трудно е да се каже откъде да започна, а имаме съвсем малко време. Бих могла да започна със събитията, разиграли се преди седемдесет години, когато тринадесет деца бяха докарани от всички части на страната в едно селце, Мадок, на уелската граница. Бих могла да започна и от времето преди четиристотин години, когато Елизабет I управлявала Англия, а също така бих могла да започна петстотин години преди това, когато са се срещнали историята и митологията… или бих могла да започна от момента преди почти две хиляди години, когато светините са донесени по земите, които един ден били наречени Англия.
— Йешуа! — изрече тихо Сара.
Бриджит ахна, чашата й падна и се разби на пода.
— Какво знаете за Йешуа?
— Сънувах…
— Йешуа беше висок човек, рус, със сини очи… — започна Бриджит тихо.
Сара поклати глава.
— Не, аз сънувах момче с тъмна коса, с тъмни очи…
Бриджит Дейвис се усмихна леко.
— Да-да, това е той. Значи, ти си сънувала момчето. — Старата жена внезапно протегна ръката си. — Дай ми ръката си.
Като гледаше косо към Оуен, Сара остави чашата и подаде ръката си. Старата жена я хвана здраво и ноктите й се забиха в плътта на Сара.
— Коя си ти? — прошепна тя.
— Аз съм Сар…
Старата жена я стисна още по-силно, Сара усети болка в ръката и замълча.
— Коя си ти, наистина? — В усмивката на старата жена се появи нещо животинско.
— Не ми казвай коя си сега… кажи ми коя си била преди.
Звук на ловен рог, хрътките вилнеят…
Момчето Йешуа се обръща, гледа към нея, тъмните му очи се губят в сянка, тънките му устни се изкривяват в усмивка…
Някакъв старец се обръща, гледа към нея, половината му лице се къпе в светлината на залязващото слънце, а другата половина е в сянка…
Силен воин, облечен с ризница, се обръща, гледа в нея, кръвта по лицето й, а Счупеният меч е в ръката й…
Лицето на Джудит Уокър, кърваво, разбито…
… дребният човек със злите очи…
… бръснатата глава с похотливата усмивка…
Лицето на Оуен…
Лицето на Бриджит…
— Така… — измърмори старата жена и пусна ръката на Сара.
Сара примигна и образите постепенно избледняха.
— Какво беше това? Какво става? — Тя почувства, че на стомаха й става зле, зад очите й се промъкваше тъпа болка, а в устата й се появи кисел вкус. Оуен се пресегна и стисна ръката й над лакътя, а тя всъщност усети топлината на неговите пръсти, която се вливаше и разпространяваше из тялото й през гърдите и накрая се събра в стомаха й.
Сара издиша шумно, като си даде сметка, че бе задържала дъха си. Когато отново поднесе чашата към устните си, ръцете й трепереха толкова силно, че тя едва успяваше да я държи.
Оуен наруши дългото мълчание. Той погледна към Бриджит и рече:
— Защо не започнете със светините?
58.
Фулър ритна хилавата врата и я отвори.
— Не е тук — измърмори комисарят, след като набързо прегледа мизерното апартаментче. Коридорът зад тях вече се изпълваше с полицаи.
— Откъде знаете? — попита Виктория, като ситнеше тихо зад него, стиснала здраво един дълъг фенер с двете си ръце.
— Какво бихте направили, ако някой вземе, че отвори вашата собствена врата с ритник?
— Втурвам се да бягам с все сили… или хвърлям уликите в кенефа и пускам казанчето.
— А какво чувате?
— Нищо.
Ник Джейкъбс — известен като Кубето — живееше в апартамент на най-горния етаж над едно порнокино в края на Сохо. Насред безпорядъчно нахвърляните из апартамента дрехи, кутии от заведения за бързо хранене и смачкани кутии от бира, телевизорът с плосък екран и висока разделителна способност и съответната стереоуредба не бяха хич на мястото си. До мръсния матрак, очевидно използван от Кубето за спане, бе инсталирана внушителна уредба с масивни тонколони, обърнати към леглото.
— Абсолютно съм сигурен, че обича да пуска музиката силно — измърмори комисар Фулър, преди да се обърне към четиримата полицаи, застанали на различни места из стаята.