Измамата на краля [bg]

Как се стигна до това? Дали проблемът не беше неговият човек в „Сейнт Пол“? Какви бяха последните му думи? Това не трябваше да се случи. Едва сега започваше да разбира какво бе имал предвид. Но объркването му продължаваше да расте. Какво е трябвало да се случи в „Сейнт Пол“?

Подозренията му, че изтичането на информация бе свързано именно с убития в „Сейнт Пол“ агент, имаха своите основания. Но и останалите четирима не бяха извън подозрение. Най-вече онези на свободна практика. За тях той не знаеше почти нищо, освен че имат право да участват в операции на това ниво.

Всъщност изобщо не го беше грижа. Вече не. Той щеше да си подаде оставката. Благодарение на смъртта на Фароу Къри беше успял да разиграе картите си както трябва. Операция „Измамата на краля“ просто щеше да приключи. В крайна сметка Лангли щеше да хвърли вината върху него, а той щеше да си направи харакири, подавайки си оставката. Която със сигурност ще бъде приета. Така всички замесени щяха да се оттеглят безпроблемно.

Проблемът с убития в „Сейнт Пол“ нямаше как да бъде подминат, но докъде щеше да стигне евентуалното разследване? Вашингтон за нищо на света не би искал да привлича вниманието, особено това на англичаните. Далеч по-удобно беше причините за стрелбата да останат необяснени, а мъртвото тяло просто неоткрито.

Само той знаеше кой е виновен за това, но фактите нямаше как да бъдат свързани с Ордена на Дедал. Единствената улика беше джиесемът му — апарат за еднократна употреба, закупен на чуждо име в Брюксел, който много скоро щеше да бъде разбит на парчета, а след това изгорен.

Оставаха трите хард диска.

Затова той остави Гари в склада под наблюдението на един от агентите си и подкара към лондонския Ийст Енд. Там живееше един холандец, компютърен специалист, когото бяха използвали и при други операции. Солов играч, който прекрасно разбираше, че му се плащат луди пари не толкова за професионалните му услуги, колкото заради това, че умееше да си държи езика зад зъбите. Антрим не се обърна към специалистите криптографи на ЦРУ, по простата причина че бяха твърде далече. А при подобна операция изобщо не бе задължително да се използват само вътрешни хора. По-скоро беше обратното, защото смисълът на тези операции беше да се провеждат извън системата.

— Искам онези три хард диска — обяви той в момента, в който вратата на апартамента се затвори след него. Беше проявил съобразителността да звънне предварително, прекъсвайки дълбокия сън на домакина.

— Приключи ли екшънът? — попита холандецът.

— Дръпнаха щепсела — отвърна Антрим. — Край на всичко.

Мъжът разрови отрупаната си работна маса и му подаде дисковете, без да задава повече въпроси. Но любопитството на Антрим надделя.