Вековен дъжд [bg]

— Онова, което я е убило.

— Познавах Сюзан. Не би си позволила да се забърка в нещо, освен ако не е смятала, че рискът си е струвал.

— Тоест е попаднала на следа? Но според Авелинг… — Оже погледна Бартън, който тъкмо бе вдигнал глава, вероятно чувайки името на Авелинг. — Тя снижи глас: — Но според Авелинг единствената причина, поради която Калискан иска тези документи, е, че в случай на опасност местните могат да се натъкнат на тях.

— Не подценявай тази възможност — предупреди я Скелсгард. — Трябва им само леко побутване, за да осъзнаят, че се намират във вътрешността на АГС. Илюзията си я бива, но не е безупречна.

— И все пак не мислиш, че това е единствената причина, нали? Изглежда всички тук са имали добро мнение за Сюзан. Щом е твърдяла, че е попаднала на нещо…

— Тогава може би наистина е било така. Но никога няма да научим със сигурност, освен ако не си върнем документите. Да не забравяме и че съществува надеждата поне нещо в тях да ни е от полза.

— Все пак не разбирам едно — каза все така тихо Оже. — Защо аз? Щом познаваш толкова добре обстановката, защо ти не се представи за отдавна изгубената сестра, вместо да ме влачите през половината галактика?

— Има уловка — обясни Скелсгард.

— Още една? Ама разбира се. Започвам да си мисля, че е време да започна да ги колекционирам.

— Поради някаква причина Сюзан искаше ти да бъдеш нейна сестра. Това ни стана известно от последната й пощенска картичка до нас.

Оже се намръщи. До този момент отношенията й със Сюзан Уайт си бяха оставали на далечно професионално равнище. Като се оставеше настрана академичното съперничество, нито бе харесвала, нито мразела жената и със сигурност не я познаваше толкова добре.

— Не разбирам — каза тя.

— Ние също не разбираме.

— Не можеше ли някой от вас просто да се престори, че е сестра й? В крайна сметка името си е просто име.

— Нямаше начин. Съществува вероятност да те е описала физически на Бланшар. Познавала те е на външен вид, нали?

— Да — призна Оже, припомняйки си, че няколко пъти се бяха засичали по конференции. — И сега като се замисля, малко си приличахме.

— Не можем да поемем риска да изпращаме някой, който не би съвпаднал с очакванията на Бланшар. Ако стане подозрителен и реши, че му въртят номер, е възможно никога да не се доберем до документите. Ето защо имахме нужда от теб.

— Значи Калискан излъга. Винаги съм била единственият кандидат в списъка.

— Предполагам, че се е постарал да подразни честолюбието ти — каза Скелсгард.

— Е, предполагам, че успя.