Смъртоносно [bg]

Емили бързо се изкачи и застана до нея. Хана я последна и всички надникнаха вътре. Беше много тъмно. Миризмата на мъртво животно, обаче, беше по-силна, почти задушаваща.

— Пфу — рече Хана и се извърна настрани.

— Отвратително. — На Спенсър й се догади. Емили вдигна яката на блузата си над носа.

Ариа извади телефона си и освети вътрешността на стаята с фенерчето му. Подът беше покрит с прах, мазилка, парчета дърво и кал. Когато освети ъгъла, нещо избяга с писък. Момичетата също изпищяха и отскочиха назад.

— Това беше просто мишка — изсъска Спенсър.

Опитвайки се да не диша, Хана пристъпи колебливо в стаята. Подът издържа тежестта й, така че тя направи още няколко крачки навътре. В следващата стая имаше стар метален умивалник и черна, трикрака печка, която сякаш бе излязла от „Хензел и Гретел“. Стар вестник лежеше до огромна дупка в стената, която може би някога е била задна врата. Хана вдигна вестника и се опита да прочете заглавията, но мастилото беше толкова избеляло, че не можа да разбере нищо.

После надникна в банята. В ъгъла се виждаше ръждясала вана, до стената бе облегната тоалетна без седалка. Виждаха се дупки на мястото, където някога се бе намирал умивалникът и голяма част от плочките бяха изкъртени. Прозорецът зееше отворен и през него навлизаше остър вятър. Хана отстъпи назад. Въздухът миришеше на мръсотия и зараза.

Останалите момичета също огледаха стаите, надничаха в шкафовете. Може би щяха да се изкачат и до втория етаж, но голяма част от стъпалата липсваха.

— Тук няма никой — прошепна Спенсър. — Абсолютно празно е.

— Има ли мазе? — предположи Емили.

Спенсър сви рамене.

— Не видях никакви стълби, които да водят надолу.

Ариа рязко се обърна и очите й се разшириха.

— Чухте ли това?

— Кое? — попита Хана с треперлив глас, застинала на мястото си.

Всички се умълчаха. Хана слушаше напрегнато, но не чуваше нищо. Огледа тъмното, празно, зловещо пространство.

— Може би не е това — каза тя. — Не виждам следи от нищо. Мисля, че Али не е тук.

Спенсър също въздъхна.

— Може би сме сбъркали.

Над главите им се разнесе скърцане. Звучеше така, сякаш клоните на дърветата стържат по покрива.

— Може би трябва да се махаме оттук — каза Емили, отдалечавайки се на пръсти към вратата. — От това място ме побиват тръпки.

Всички закимаха и тръгнаха към изхода. Но тогава зад гърба им се разнесоха стъпки, този път истински. Хана се обърна и мускулите й се вцепениха. В сенките край задната стена се забелязваше някаква фигура.

Останалите също се обърнаха. Спенсър ахна. Ариа тихо изписка. Емили се сви до стената.

— Ехо? — извика Хана с треперлив глас, опитвайки се да различи чертите на фигурата.

Внезапно светна фенерче. Разсеяната, жълтеникава светлина се пръсна из стаята. Мишката изписка и избяга. Къщата застена и заскърца под порива на вятъра. Най-накрая фигурата, която държеше фенерчето, го извъртя, насочвайки го към себе си.