Марсианецът [bg]

— Да, чух — кимна Гуо и смръщи вежди. — Ужасна ситуация. Онзи беден човечец ще умре от глад.

— Може би — каза Жу Тао. — А може би не.

Гуо Минг се облегна назад в стола си.

— Какво имаш предвид?

— Имам предвид ракетата на „Тайянг Шен“, шефе. Нашите инженери направиха изчисленията и се оказа, че имаме достатъчно гориво за инжекционна орбита около Марс. Можем да стигнем до там за четиристотин и деветнайсет дни.

— Шегуваш ли се?

— Някога да съм се шегувал, шефе?

Гуо Минг стана и стисна с пръсти брадичката си. Закрачи напред-назад и след малко попита:

— Наистина ли можем да изпратим сонда до Марс?

— Не е кой знае какво, шефе — каза Жу Тао. — Вече сме изпращали няколко там.

— Да, знам, но наистина ли можем да пратим „Тайянг Шен“?

— Не, шефе — отвърна Жу Тао. — Тя е твърде тежка. Масивният топлинен щит я прави най-тежката непилотирана сонда, която сме конструирали някога. Точно затова ракетата й е толкова мощна. Но един по-лек товар спокойно може да стигне до Марс.

— Каква маса можем да изпратим? — попита Гуо Минг.

— Деветстотин четиресет и един килограма.

— Хм. Сигурен съм, че НАСА ще може да се вмъкне в тези ограничения. Защо не са се свързали с нас?

— Защото не знаят — отговори Жу Тао. — Цялата ни ракетна технология е класифицирана информация. Министерството на държавната сигурност дори разпространява дезинформация за възможностите ни. По очевидни причини.

— С други думи, те не знаят, че можем да им помогнем — каза Гуо Минг. — Ако решим да стоим настрана, никой няма да знае, че сме можели да помогнем.

— Точно така, шефе.

— Чисто хипотетично обаче… Ако решим да помогнем, какво следва?

— Времето ще бъде основният ни враг, шефе — отговори Жу Тао. — Предвид продължителността на полета и хранителните запаси, с които разполага техният астронавт, сондата ще трябва да бъде изстреляна в рамките на един месец. А дори така човекът ще гладува.

— Това съвпада с планираното изстрелване на „Тайянг Шен“.

— Да, шефе. Но на НАСА й трябваха два месеца да конструира „Ирида“ и видяхме каква цена плати за бързането.

— Това си е техен проблем — каза Гуо Минг. — Ние бихме отговаряли единствено за ракетата. Нея трябва да изстреляме от Цзюцюан — няма как да транспортираме осемстотинтонна ракета до Флорида.

— Евентуалното споразумение би включвало финансова компенсация от страна на американците, с други думи, ще трябва да ни платят ракетата — обясни Жу Тао. — А и Държавна сигурност сигурно би се зарадвала на подобно развитие, защото то ще означава, че американското правителство ще ни дължи услуга.

— Компенсацията няма да ни свърши работа — възрази Гуо Минг. — Знаеш колко скъпо излезе този проект, знаеш и колко се дърпаха в Държавния съвет по повод финансирането му. Ако някой се навие да им плати ракетата, ние тук няма да видим и петак от парите. Правителството ще ги върне в държавния бюджет, а ние ще останем без ракета. — Стисна ръце зад гърба си и продължи да крачи. — Колкото до другото, американският народ може и да е сантиментален, но правителството им не е. Американският Държавен департамент няма да размени нищо съществено срещу живота на един-единствен човек.