Хана [bg]

Осем и половина сутринта на другия ден. Къщата беше учудващо тиха, но в тази тишина нямаше нищо потискащо, нищо тревожно, това беше спокойствието на дом, в който всичко е наред. Хана слезе долу облечена в едната останала й рокля в черно и наситено червено, но без обувки — скитането из улиците на Сидни отново бе разранило стъпалата й.

— Тук съм.

Гласът идваше от едно помещение до стълбите вляво. Хана прекрачи прага и завари Колийн седнала до масата в кухнята и хванала с две ръце чаша, пълна с чай.

— Всяка сутрин все същото — страхотна бъркотия като при битка, а после изведнъж настъпва спокойствие. Добре ли спахте?

— Като заклана.

— Голям зор видях да накарам Лизи да не дърдори, когато я измъкнах от леглото тази сутрин. Беше възбудена като бълхичка.

— Нищо не съм чула.

— От колко време сте в Австралия?

— Пет, почти шест седмици — отговори Хана, решена никога повече да не лъже.

— Чай? Много е топъл, внимавайте. Налейте си.

Замълча. Зеленият поглед се спря на босите крака:

— Варшавски обичай, предполагам?

— Във Варшава винаги ходим боси сутрин, когато се измъкнем от бараките си. След което, облечени в животински кожи, ядем корени.

— На колко години сте всъщност?

— Седемнайсет и четири месеца. Родена съм през април.

— Нямате ли роднини в Мелбърн?

— Никакви.

— А в Австралия?

— Никого. Познавам само братовчеда на Сам Визокер. Казва се Мендел. Той е в Европа.

— Пари?

Хана се поколеба. Не от вкус към лъжата, а за да не изглежда…

— Една лира — каза тя.

— Една или две препечени филийки?

— Две, ако обичате.

— Масло и портокалов конфитюр? Освен ако не искате стек с яйца. Това се яде сутрин в Австралия.

Погледите им се срещнаха и те се усмихнаха една на друга.

— Трябва да се погрижим за раните по петите. Могат да се възпалят.

— Уханна — каза машинално Хана с пълна уста. — Или още по-добре еньовче. Ако е уханна, прясното растение се смачква, налага се върху раните и всичко минава за миг. Но не знам дали ги има в Австралия.

Колийн Маккена наистина беше страшно висока, имаше много дълги крака, относително тесен ханш и едър бюст; не беше особено хубава и вероятно никога не е била; червендалести бузи, смес от непохватност и сигурност в движенията, винаги изглеждаща сякаш ей сега се е върнала от енергична разходка из ирландските поля, с решителността на жена, която е родила седем-осем деца, две от които са умрели, а живите са като колоси. Ала цветът на лицето й беше жълтеникав, сините кръгове под очите бяха първите признаци на болестта, която щеше да я отнесе. — Лизи, обикнах майка ти в мига, когато я видях. Сред всички мъже и жени, които съм срещала, тя е една от редките личности, ако ли не и единствената, която ме накара да повярвам, че съм можела да бъда по-различна. Ако я бях познавала по-рано… Тя ме научи на нежност, доколкото съм способна на това, и на малкото снизходителност, която притежавам…