Тропика на Рака

— Едно момче е в състояние направо да съкруши сърцето ти — добави Колинс. — Той е ужасно красив! И толкова жесток!

Ние се засмяхме. Струваше ни се нелепо. Но Колинс говореше съвсем сериозно.

В неделя към полунощ двамата с Филмор се оттеглихме да спим — бяха ни дали стая над бара. Там беше задушно като в пъкъла, въздухът изобщо не помръдваше. През отворените прозорци чувахме виковете долу и грамофона, който не спираше да свири. Внезапно се разрази буря и заваля наистина пороен дъжд. А между гръмотевиците и рева на вятъра, който блъскаше прозорците, до ушите ни долиташе шумът от друга буря, вилнееща долу в бара. Тя бушуваше ужасно близо и застрашително: жените крещяха с все сила, разбиваха се бутилки, преобръщаха се маси и дори прозвуча познатия отвратителен тъп грохот, сгромолясването на човешко тяло на пода.

Около шест часа сутринта Колинс подаде глава на вратата. Цялото му лице бе в лепенки, а едната му ръка висеше на превръзка. На лицето му цъфтеше широка усмивка.

— Точно както ви казах — обяви той. — Снощи тя се развилия. Сигурно сте чули врявата.

Бързо се облякохме и слязохме долу да се сбогуваме с Джими. Заведението бе напълно опустошено, не се виждаше нито една права бутилка, нито един здрав стол. Огледалото и витрината бяха разбити. Джими си приготвяше егног[51].

На път за гарата разбрахме какво се бе случило. След като се бяхме качили горе да спим, в бара се отбила рускинята и Ивет веднага я наругала, без дори да чака извинение. Хванали се за косите и тогава се намесил един огромен швед, който ударил силен шамар на рускинята — за да ѝ дойдел умът в главата. И патакламата започнала. Колинс попитал с какво право тоя голям дървеняк се намесва в лична разправия. В отговор получил силен удар в челюстта, който го запратил в другия край на бара. „Така ти се пада“, изкрещяла Ивет и възползвайки се от суматохата, ударила с бутилка рускинята по главата. В този момент отвън се развилняла бурята. Настъпил истински хаос, жените пищели истерично и ожесточено използвали възможността да разчистят личните си сметки. Нищо не може да се сравни с едно хубаво сбиване в бар... толкова лесно е да забиеш някому нож в гърба или да го праснеш с бутилка, когато той е паднал под масата. Клетият швед се озовал в истинско гнездо на стършели — спечелил си омразата на всички в бара и особено на своите колеги моряци. Те искали да го видят мъртъв. Заключили вратата и избутали масите настрана, за да направят място пред барчето, където двамата да се разберат. И само как се разбрали! Когато свършили, наложило се да отнесат нещастния швед в болницата. Колинс се бе отървал доста леко — само навяхване на ръката, два изкълчени пръста, разкървавен нос и насинено око. Само няколко драскотини, както каза той. Но разправията им още не била приключила. Ако някога попаднел на същия кораб с оня швед, щял да го убие, зарече се Колинс.