Хронолитите [The Chronoliths - bg]

Сигурно се дължеше на вродения чар на Сю, но още същата вечер Ашли седеше до нея на дивана и слушаше внимателно интерпретацията й за Епохата на хронолитите.

Когато се присъединих към тях, Аш казваше:

— Все още не разбирам защо според теб е толкова важно, да бъде разрушен поне един.

Докато обмисляше отговора си, Сю приличаше на религиозен фанатик, въвлечен във важен теологичен спор.

Което в известен смисъл беше самата истина. Като преподавателка по физика в „Корнел“ тя бе станала известна с навика си да сравнява микрочастиците (адрони, фермиони и всички останали вариации на техните съставни кварки) с божествата от индуистката митология — всяко със свои различия и същевременно части от една всеобхватна божествена природа. Сю не беше религиозна, никога не бе посещавала Мадрас, родния град на нейните родители, но използваше тази метафора често, забавлявайки по този начин аудиторията. И сега си спомних нейното описание на двуликия Шива — разрушителя и създателя на живот, аскетичния младеж и притежателя на неуморно осеменяващ фалос, — Сю бе открила присъствието на Шива във всяка двойнственост, във всяка квантова симетрия.

Тя сплете пръсти.

— Ашли, кажи ми как определяш термина „паметник“.

— Ами — Ашли също придоби замислен вид, — това е предмет или конструкция, наподобяваща сграда. Архитектурно произведение.

— И по какво се различава от къщата или храма?

— Предполагам, че не можеш да използваш паметник по начина, по който използваш къща или църква. Той просто е там и обявява на всички за съществуването си.