Сватбен хазарт
- Автор: Лоуган Кейт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сватбен хазарт». Краткое содержание книги:
— Куигли! — Гласът й трепереше, не можеше да помръдне, не можеше да откъсне погледа си от Соломон.
Соломон повдигна въпросително черните си вежди и приближи ръката й до устните си. Пъхна показалеца й в устата си и леко го засмука.
— Искам да те наричам моя любима.
— Любима? — повтори тя с дрезгав глас, спомняйки си как преди малко бе произнесъл думата.
— Никога не съм наричал никоя жена своя любима. Имаш ли нещо против да използвам тази дума, само за тази нощ?
Устата на Кайро пресъхна. Той беше неин и тя щеше да сподели с него това, което не беше давала на никого другиго.
— Мадам? — чу се плътният глас на Куигли.
— Дрехите на мистър Улф имат нужда от пране. Моля те, погрижи се — каза тя и започна да разкопчава ризата на Соломон. Намръщи се леко, вслушвайки се в странните звуци, които долитаха от отвън. — Куигли?
— Само смазвам пружините на фургона, мадам. Напоследък много скърцат. Можете да изгасите светлината. Сенките ви се виждат през тънкото покривало.
Когато във фургона стана тъмно и уютно, устните на Соломон намериха нейните. Тя усещаше, че той се страхува, но и я желае. Докосваше я така, сякаш беше тънка като паяжина, нежна като листче на роза. Пръстите му галеха лицето й… Тя се опита да разкопчее колана му. Соломон изстена, бързо разкопча колана си и го захвърли настрани.
— Ще намерим Гарнет. Не е пострадала. Бях само на крачка от нея, но тази нощ…
— Да, но тази нощ…
Кайро вдигна глава. Хвана косата си и я надигна нагоре, оставяйки кичурите да се стичат между пръстите й. Навлажни устните си с върха на езика си, после се наведе да го целуне. Чувстваше се щастлива, че тази вечер Соломон щеше да се държи като истински съпруг. Беше я нарекъл любима и тя щеше да бъде неговата любима. Нямаше да има лъжи, миналото нямаше да ги разделя тази нощ. Оставаше само пожарът, който гореше и в двамата и ги превръщаше в едно същество.
Когато той се съблече и застана пред нея, Кайро не можа да устои на изкушението да прокара пръсти по кожата му — по гърдите, раменете, по пулсиращата вена на врата му. Докосна зърната на гърдите му, вдишвайки аромата на сапун, който се носеше от него и бе възнаградена с една лека въздишка. Погали плоския му, твърд корем. Той рязко си пое въздух, ръцете му обвиха раменете й, когато тя докосна члена му. Тя го гледаше как нараства, как става готов за нея. Нежно обви пръстите си около него, а Соломон затвори очи и лицето му стана тъмночервено. Хвана лицето й в ръцете си.
Трепереше.
— Искаш да ме възбудиш бързо, нали? Защо?
Тя сведе поглед, борейки се с желанието си да се гушне в него.
— Погледни ме.
Тя не искаше да му позволи да види болката й, желанието й, страстта й.
— Все още ли се срамуваш? — попита дрезгаво Соломон и устните му докоснаха скулите й.
— Не. Още не съм решила на какво мъчение да те подложа… за това, че ме остави така, без дори да се обърнеш назад.
Тя вдигна глава, позволявайки му да целуне челото й. Страхуваше се от самата себе си, от преградите между него и нея, които се срутваха. Тя го отблъсна и бързо се наведе да събере дрехите му. Хвърли ги навън.
— Любима — промълви бавно Соломон. Замаяна от нежността му, затвори очи, за да скрие думата дълбоко в себе си, да я запази. Той беше прав — тя се срамуваше от него, защото никога не се беше разкривала пред някого така, както щеше да се разкрие пред него. Имаше чувството, че губи почва под краката си.
— Никога не съм била ничия любима.
— Но сега си моята любима. Ти си моята съпруга, забрави ли?
Пръстът на Соломон се плъзна под тънката презрамка и леко я отмести. Направи същото и с другата и нощницата се свлече в краката й.
— Любима — прошепна той до гърлото й.
Преградата между тях се срути окончателно, оставяйки я слаба и уязвима. Тя стисна раменете му, защото щеше да се строполи на земята.
Затвори очи, когато Соломон я прегърна. Притисна я внимателно към себе си и въздъхна, изпълнен с копнеж:
— Не се страхувай. Между нас има много дълбоко чувство.
Думите му я объркаха. В нея се надигна старото желание да се бори, за да бъде свободна, независима. С нежността му обаче не можеше да се бори.
Пръстите й стиснаха още по-силно раменете му. Той отново беше неин.
Погали гърба й, прокарвайки длан по най-чувствителните места. Тя докосна с устни гърлото му, точно на мястото, където пулсираше кръвта му. Беше жив и беше в прегръдката й и това беше достатъчно засега. Затвори очи, за да спре сълзата, която напираше. Вдиша познатия му аромат.