Те вървяха като хора

Стария се зададе откъм градския отдел и ми протегна ръка. Стиснах я и той се вкопчи в мен като с клещи.

— Добра работа, Паркър. Моите уважения.

— Благодаря, шефе — отвърнах аз и изведнъж си спомних, че не съм му казал нищо от онова, което бях подготвил. Странно, сега бях доволен, че съм премълчал.

— Имам отворено шише в кабинета.

Поклатих глава.

Той ме тупна по гърба и най-сетне пусна ръката ми.

Минах между бюрата и спрях до Джой.

— Хайде, хубавице. Остана една недовършена работа.

Тя се изправи и ме погледна въпросително.

— Имам намерение още тази вечер да ти пусна една ръка — заявих аз.

Очаквах да се разсърди, но грешах.

Тя разпери ръце и се хвърли на шията ми пред очите на цялата редакция.

И милион години да живея, пак няма да ги разбера тия жени.