Съблазнена от един женкар
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: rogue #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съблазнена от един женкар». Краткое содержание книги:
Фийби Томпсън се поболява от тревога. Баща й — известен етнолог, е изчезнал след обвинението, че е загубил ценна антика, а домът й е разбит от онези, които търсят тайнствения предмет. Единственият й спомен от покушението е една голяма цицина на главата. Последното, което й е нужно, е натрапчивото ухажване на лорд Бракстън — прочутия лондонски женкар, комуто някога по погрешка е отдала тялото и сърцето си. И двамата обаче са майстори на прелъстяването и въпреки увереността на Рамзи Фийби възнамерява да го победи в собствената му игра. Страстният лорд Бракстън ще трябва да докаже, че намеренията му са сериозни, преди тя да му даде каквото и да е…
— Какво става, Фийби? Случило ли се е нещо?
Тя въздъхна.
— Би могло да се каже и така. Казах му, Дейвид.
— На кого си казала? За какво говориш?
— На Рам. Казах му къде да намери амулета. Той вярва, че татко не го е откраднал, че някой го е сложил в сандъка му, преди да замине от Египет.
— Проклета да си! — Вените на врата му се издуха, ядът му ескалира в несвястна ярост. — Как може да си толкова глупава? Не те ли е грижа за баща ти? Знаеш какво ще стане сега, нали?
— Разбира се. Амулетът ще бъде върнат на египтяните. Бракстън има план да спаси татко — обясни Фийби.
— Няма вероятност това да се случи без амулета. Похитителите на Андрю ще побеснеят. Баща ти е в голяма опасност. Имаш нужда от амулета, за да го освободиш.
— Трябва ни помощ, Дейвид. Не можем да направим това сами.
— Ако ми беше казала къде да търся амулета, баща ти вече щеше да бъде свободен.
— Твърде късно е за съжаления. Стореното — сторено.
Очите на Дейвид се присвиха.
— Разкажи ми за плана на Бракстън и Филдинг.
— Смятат, че похитителите на татко ще се опитат пак да се свържат с мене. Трябва да имат достъп до мене. Но няма да знаят, че агентите на Филдинг ще ме наблюдават. Когато се свържат с мене, трябва да се съглася да разменя амулета за татко. Щом се уговорим за време и място, агентите на Филдинг ще се заемат.
— Умно — каза Дейвид без особен ентусиазъм. — Ти, разбира се, съзнаваш, че те използват като примамка. Пренебрежението на Бракстън към тебе ме ужасява. Мнението ми за него е още по-ниско отпреди, ако изобщо е възможно.
Фийби го погледна студено.
— Подценяваш Рам.
— Как може човек да подцени изпечен женкар? Нищо не се е променило, Фийби. Бракстън е същият, както преди четири години. Не се интересува от тебе. Иска да бъдеш с него само поради една причина. Трябва му амулетът и ти си ключът към връщането му.
Фийби преглътна мъчително. Дейвид може би имаше право. Тя беше вече помислила и върху тази възможност.
— Не ми казвай, че си се влюбила в него — каза Дейвид недоверчиво. — Мислех те за по-умна.
— Разбира се, че не съм — излъга тя. — След като татко бъде свободен, ще се разделим с Рам. Татко ще има нужда от повече време за възстановяване, преди да можем дори да помислим за връщане в Египет.
Филипс мълча дълго време, поглеждайки замислено към Фийби. Внезапно погледът му се отмести от нея и хитра усмивка изви устните му.
— Не ни трябва Бракстън, за да спасим баща ти. — Наведе се към нея. — Ще го направим сами.
Фийби не можеше да повярва на думите му.
— Какво искаш да кажеш?
— Знам къде държат Андрю. Няма нужда да прибягваме към хитрини или да рискуваме живота си, за да го спасим.
— Защо не ми го каза досега?
— Ти ме изненада. Като чух, че Бракстън е взел амулета, се смаях.
— Кога научи къде е баща ми? Откъде? — запита Фийби.
— Снощи, след като те оставих в навеса за каретите. Мислиш ли, че Бракстън е единственият, който е пратил хора да търсят баща ти? Аз също го търсех. Снощи един от моите наемници срещнал мъж на име Бени в една пивница. Бени бил доста пиян и се похвалил, че скоро ще се сдобие с много пари. Докато говорили, се изпуснал, че с един приятел държат някакъв пленник; смятали да го разменят за много ценен предмет.
— Това е татко — предположи Фийби.
— Моят човек проследил Бени до порутена сграда в Ийст Енд. Донесе ми тази информация късно снощи.
— Трябва да кажем на Рам — заяви Фийби. — Имаме нужда от помощта му.
— Не, Фийби. Със сигурност не можем да кажем на Бракстън.
— Защо? Сигурно не смяташ да нахлуеш в гнездото на пепелянките и да поставяш искания, нали? Не само ще бъде неблагоразумно, но и опасно.
Дейвид хвана ръцете й; гласът му беше изпълнен с напрежение и с нещо, което Фийби не можеше да идентифицира.
— Слушай ме, Фийби. Моят човек научил, че често оставят Андрю сам в заключена стая. Можем да го направим без ничия помощ. Защо да въвличаме Бракстън и външното министерство в това? Само ще заплетат нещата.
Фийби не беше убедена. Нещо не звучеше правдоподобно, но тя говореше с Дейвид. Не би направил нищо, за да изложи на опасност живота на баща й.
— Съгласна ли си, че по моя начин е най-добре, Фийби? — настоя Дейвид.
— Аз… предполагам, но на Рам няма да му хареса.
— Щом Андрю бъде свободен, можеш да кажеш на Бракстън да върви по дяволите. С мене ли си?
— Разбира се — каза Фийби, хващайки се за неочаквания шанс да освободи баща си. — Ще направя всичко, за да помогна на татко. Ти си добър приятел, Дейвид.