Старгейт
- Автор: Девлин Дийн, Емърих Роланд
- Серия: stargate #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Майя Карадимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старгейт». Краткое содержание книги:
Но дали ще ви върне обратно?
Всеки момент ще бъде отворен коридорът към най-невероятните открития.
Преди десет хиляди години на земята става нещо свръхестествено.
Нещо отдавна забравено. Нещо изровено едва през XX век.
А сега един суперекип от учени и войни има Възможността да премине отвъд последната космическа бариера на ултрасекретна мисия, за да проучи най-голямата загадка на Вселената. Те нямат представа какво ще открият, нито дали ще се Върнат. Само едно нещо е сигурно.
Най-великото приключение ще започне, щом преминат през:
Той познаваше силата на митологията, защото тя съществуваше някъде дълбоко в него, в онзи дял от Ра, който беше приел. За пръв път през цялото си съществуване той започна да сънува. Понякога тревожни сънища, понякога приятни и успокоителни. Това бе странно ново усещане, което той много силно харесваше.
В съня си се озова в просторна подземна зала с великолепно изрисувани стени. Невидими музиканти свиреха омайна мелодия. В средата на стаята имаше огромни везни. Той седеше в едно от блюдата на везната. Изведнъж стаята се изпълни с хиляди хора, които се редяха, за да се претеглят. Подразбираше се, че везните измерват не тежестта на тялото, а стойността на човешката душа — „Ка“. Един по един те се качваха на блюдото. Ра откри, че може да манипулира устройството както му скимне, като го накланя според желанието си. Хората в залата също осъзнаха това и започнаха да се накамарват на тълпи от другата страна на везната. Независимо колко души се качваха на блюдото обаче, везните отчитаха, че слабичкото момче е по-тежко.
Ра не само бе създал своя собствена митология, но и постепенно сам започваше да вярва в нея.
През първите няколко месеца след пристигането му на Земята, хората от пустинята бяха спохождани от силновъздействащи и обезпокоителни сънища. В тях те виждаха как самото слънце се разцепва на две и ражда на земята един жив бог. Нощ след нощ се повтаряше тази страховита случка на едно каменно плато недалеч от бреговете на голямата река. Мястото, което по-късно щеше да се нарече Хелиополис. Далеч на юг планинският народ на нубийците и пастирите от Судан, вдъхновени от завладяващата красота на общото си видение, се запътиха на север по бреговете на Нил в търсене на мястото от сънищата си. Други дойдоха от запад, от Сахара. От север чак от Сирия и Палестина хората събираха покъщнината си и поемаха натам. Прииждаха върху гърбовете на камили или след стада кози, натоварени с подправки, копия и деца. Стичаха се към това място, без да имат общ език, без да имат нищо общо помежду си, освен сънищата и изгарящото желание, което те бяха оставили в сърцата им. По пътя — с рисунки в пръстта и жестове с ръце — те си разменяха истории за разстоянията, които са изминали, и за преживените опасности. Едни след други прииждаха на вълни до основата на платото и никой от тях не знаеше за какво точно са дошли. С всяка следваща пристигнала група, която разказваше за преживелиците си, чудото се потвърждаваше отново.
Те се събираха в нагъчкан, безреден мръсен лагер, който се разпростря по бреговете на реката с километри. Тази окаяна, ликуваща сбирщина образува и първия метрополис на планетата, или по-скоро теополис, тъй като беше град на бога.
Колкото и въздействащи да бяха, ослепителните сънища не бяха подготвили хората за зашеметяващото величие на това, което се случи в действителност. Докато градът спеше — богатите сгушени на земята редом с немитите, луната бе затулена от някаква сянка. Скоро излязоха ветровете и ослепителен порой от светлина се изля върху набързо стъкмения град. Хората тръгваха след светлината на запад от града, като тичаха с всички сили и се бореха да излязат напред, изгарящи от нетърпение да посрещнат своя бог на Земята. Тичаха през глава към светлината, като закриваха очите си. И тогава го намериха — в средата на ослепителния блясък, облян от светлина, чиято яркост заличаваше всички цветове, стоеше богът на слънцето Ра. Цялото му тяло бе изваяно от чисто злато, блестящо с ослепителна яркост. Беше заобиколен от свита коленичили слуги. Когато се изправиха, тези почтителни фигури надълбоко посяха в душите на хората семената на страха. Всеки от тях имаше тяло на човек, но с огромна животинска глава. Менажерията от животински духове, която тези хора скоро щяха да опознаят изключително добре: Хнум — овенът; Себак — крокодилът; Хорос — ястребът; Апис — бикът; Анубис — чакалът; Хатор — котаракът и Амит — странното животно, познато като „поглъщача“. Те съставляваха внушителна и обезкуражаваща свита. Хората спонтанно се проснаха по очи в пясъка и мократа трева и се разплакаха, изумени от чудото. Този момент се запечата толкова дълбоко и неизличимо в съзнанието им, че стотици поколения по-късно, дълго след като тази сцена целенасочено бе изличена от паметта им, човешките същества продължаваха да жадуват за повторението й, за пристигането на мечтания месия.