Протектор [Protector - bg]

— Това е мястото, където се намираме в момента. Онези изображения са от около една светлинна година. Самите кораби ще са с два светлинни месеца по-близо, ако се приеме, че ни преследват с постоянно ускорение. След няколко месеца ще знаем дали някой от тях не се е върнал обратно. Иначе водещата двойка би ни достигнала след около четиринайсет месеца корабно време, освен ако в някой момент не започнат да забавят скоростта и не се опитат да ни уцелят със заден изстрел, което означава, че ще мине малко повече време.

— Четиринайсет месеца.

— Корабно време. Скоростта ни е относителна. Ще покрием много по-голямо разстояние от това.

Рой поклати глава.

— Струва ми се, че си ме събудил малко рано.

— Всъщност, не. Не мога да измисля какво биха могли да ми сторят от това разстояние, но не съм сигурен, че те не са измислили нещо. Искам те буден и напълно възстановен, в случай, че нещо се случи с мен. Искам и тези бомби обратно в оръжейното отделение.

— Звучи ми невероятно. Какво биха могли да ти направят, което не би убило и мен?

— Добре, имах и друга причина да те събудя. Можех да ти направя стаза-кабина веднага, щом напуснахме Коболд. Защо не го направих?

Рой се чувстваше уморен. Дали гравитацията не изтласкваше кръвта от мозъка му?

— Трябваше да ме обучиш. Да ме обучиш да се сражавам с този кораб.

— А в състояние ли си да се сражаваш? В момента си като купчина сварени макарони! Когато започнат събитията, искам да си в състояние да се движиш.

Наистина се чувстваше като купчина сварени макарони. По дяволите.

— Добре. Ще…

— Категорично не. Днес просто полежи там. Утре ще те поразходим малко. Все едно, че си бил болен. — Бренън му хвърли поглед отстрани. — Не го приемай толкова тежко. Нека ти покажа нещо.

Рой беше забравил, че това бе контролния модул на Фсстпок, с корпус, който при желание можеше да става прозрачен. Той се сепна, когато стената стана невидима. После погледна.

Движеха се толкова бързо. Звездите отзад се променяха от червени до черни. Напред и отгоре бяха лила-во-бели. А от зенита си се понасяха назад като дъга: лилави, сини, зелени, жълти, оранжеви, червени, в разширяващи се пръстени. Ефектът беше пълен — всички части във вътрешността на „Протектор“ също бяха станали прозрачни.

— Нито един човек преди теб не е виждал това — рече Бренън, — освен ако не смяташ за човек мен. Там — посочи той. — Това е Епсилон Инди.

— Много е встрани.

— Не сме се насочили директно натам. Казах ти, че планирам да завия под прав ъгъл в космоса. Има само едно място, където мога да го направя.

— Можем ли да изпреварим разузнавачите там?

— Ще сме далеч пред втория кораб, струва ми се. Ще трябва да се сражаваме с първия.

Рой спеше по десет часа на ден. Два пъти на ден предприемаше дълги разходки, от контролната кабина покрай салона за упражнения и обратно, всеки ден с по една обиколка повече. Бренън се разхождаше с него, готов да му помогне при нужда. Можеше да се убие, ако паднеше зле.

Чувстваше се така, сякаш беше боледувал. Не му харесваше.