Господарят на рая

Габриела отново се опита да преглътне нетърпението си. Той беше внимателен както винаги, а нейната импулсивна натура нехаеше за пречките.

— Но за днес достатъчно. Хайде да се поразходим, Габе. Преди да се е стъмнило.

Тя положи усилие да се успокои и кимна. Той хвана ръката й и я поведе през една тясна клисура, обрасла с акациеви дървета. Клонките им се очертаваха на потъмняващото лавандулово небе. Звездите вече изгряваха една по една, звезди, които в мастилената тъмнина на африканските нощи изглеждаха толкова големи и ярки, сякаш бяха излезли от някакъв отдавна забравен детски сън. Гласовете на птици и насекоми, които излизаха само нощем, се смесиха с далечната песен на хората от племето Кикую, изплитайки единния ритъм на Африка. Във въздуха витаеше вълшебство. Габриела усети как бавно се разтваря в него.

— Прекрасно е тук — каза той с притихнал в застиналия здрач глас. — Някакси е точната противоположност на Сейшелите. Там е влажно и въздухът тежи. Тук е по-хладно и сухо. И въздухът е мек. Чувстваш ли?

— Никога не съм усещала по-нежен въздух.

— На Сейшелите — продължи той — нищо не може да ти навреди. В природата няма заплаха. Там тя е пищна и разкошна. Тук опасността дебне зад всяка скала. Природата е сурова, даже в красотата си. Но въпреки това я обичам.

Тя се усмихна и тревогата й за Кълън се разми под нежността на гласа му.

— Да, трудно е да устоиш на този див чар.

Родриго се приближи до нея и я взе в обятията си. Изведнъж до ушите им достигна странен шум, долитащ някъде отблизо, и дълбоко, гърлено ръмжене. Ръцете му се сключиха по-здраво около нея.

— Не мърдай, Габе.

— Какво…

— Лъвове.

Тя потрепери.

— Къде?

— Под онова дърво — посочи й той. Тя веднага забеляза силуетите на два притаени в сенките звяра, застанали един срещу друг.

— Чифтосват се.

— О, Боже, Родриго, ами ако ни видят…

Тя понечи да побегне, но той веднага я сграбчи и я притегли към себе си. Ръката му инстинктивно затисна устата й, за да потисне възможен вик.

— Ние не ги интересуваме. Те са погълнати един от друг. Виж. Женската показва на мъжкаря, че е готова. В любовния сезон те се чифтосват всеки петнайсет минути в продължение на седмици.

Докато гледаха с вече привикнали към мрака очи, мъжкият се приближи и облиза нежно женската. Тя се протегна, за да му помогне. Той захапа врата й, влезе в нея с див тласък и се освободи с мощен рев. Всичко продължи едва няколко секунди, но беше внушително и първично. След това двойката се протегна и отмина в нощта, оставяйки публиката си зад гърба си.

Габриела се задъхваше под дланта му. Беше забравила, че стои притисната до него с уста, затисната от ръката му. Беше забравила всичко пред внушаващата страхопочитание гледка. Тя й напомни на дните на безумна любов във Vallee de Mai.

— Странно е. Мъжкият я покорява напълно, но едва след като тя е дала да се разбере, че е готова.

Гласът й прозвуча като дрезгава въздишка.

— Родриго…