Хари
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хари». Краткое содержание книги:
Хауард Елайъс е отявлен враг на лосанджелиската полиция, водил е множество дела, обвиняващи нейни служители в прояви на расизъм и бруталност, което го прави известна личност, въпреки че тази слава му спечелва омразата на повечето полицаи в града.
Хари Бош е детективът, на когото е възложено разследването по убийството на Елайъс, макар за него
колегите му да са главните заподозрени. Той е наясно, че в града тлее напрежение на расова основа, което може да ескалира при погрешен ход от негова страна.
Той погледна към стърчащата от пясъка угарка, но отново се сдържа. После си спомни, че и без това вече не носи кибрит или запалка.
Внезапно му хрумна, че другата част от загадката, която поне до този момент му се струваше безсмислена, е връзката с Мадам Реджайна — каквато и да бе тя.
Бош се завъртя и бързо се върна в участъка. Когато влезе в детективското бюро, Едгар и Райдър бяха забили носове в документите. Той веднага започна да рови из купчините папки.
— При кого е папката със снимката на Мадам Реджайна?
— При мен — отвърна Едгар.
Той му я подаде. Бош я отвори и извади разпечатката. После я приближи до едно от загадъчните писма и се опита да сравни шрифтовете. Но не успя. Не беше специалист и в текстовете нямаше очевидни странности, които да привличат вниманието.
Когато остави разпечатката на бюрото, горните и долните й краища леко се повдигнаха. Това му подсказа, че е била сгъвана, сякаш за да бъде пъхната в плик.
— Мисля, че това е първото писмо — каза той.
Бош често откриваше, че когато прави някакво логическо заключение, все едно, че отпушва задръстен канал и незабавно последват още открития. Сега се случи същото. Хари видя онова, което можеше, а навярно и би трябвало да е разбрал още от самото начало.
— Джери, позвъни на секретарката на Елайъс. Веднага! Питай я дали в офиса е имало цветен принтер. Трябваше да се сетим — аз трябваше да се сетя.
— За какво?
— Просто позвъни.
Едгар започна да търси телефонния номер на секретарката в бележника си. Райдър се изправи от мястото си, приближи се до Бош и погледна надолу към разпечатката. Сега бе настроена на неговата вълна. Разбираше какво си мисли.
— Това е било първото писмо — каза той. — Само че не е запазил плика, защото навярно е решил, че е някаква глупост.
— Че то си е така — отвърна Едгар, долепил слушалката до ухото си. — Нали бяхме там. Жената не го познаваше и нямаше представа какво търсим…
Той прекъсна изречението си по средата, когато отсреща му отговориха.
— Госпожа Куимби? Тук е детектив Едгар. Вчера идвахме при вас. Имам един кратък въпрос. Знаете ли дали в офиса е имало цветен принтер? Принтер, който да може да разпечатва разни неща от компютъра? Цветно.
Джери зачака, вперил поглед в Бош и Райдър.
— Благодаря ви, госпожо Куимби.
Той затвори.
— Не е имало цветен принтер.
Хари кимна и погледна надолу към снимката на Мадам Реджайна.
— Още вчера трябваше да се сетим за това — каза Райдър.
Бош кимна и попита Едгар дали се е свързал с Пелфри, когато пейджърът му запиука. Той го свали от колана си. На дисплея видя домашния си номер. Елинор.
— Да, разговарях с него — отвърна Едгар. — Ще ни чака по обяд в офиса си. Не споменах нищо за квитанциите или за оная Реджайна. Само му казах, че трябва да поговорим.
— Добре.
Бош взе телефона и набра домашния си номер. Елинор отговори на третото иззвъняване. Гласът й звучеше или сънено, или тъжно.
— Елинор?
— Хари…
— Всичко наред ли е?
Той седна на бюрото си и Райдър се върна на своето.
— Добре съм… Просто…
— Кога се прибра?
— Преди малко.
— Спечели ли?
— Всъщност, не съм играла. След като снощи ми позвъни там… си тръгнах.
Бош се наведе напред и опря лакти върху бюрото, притиснал длан до челото си.
— Ами… тогава къде си била?
— В един хотел… Хари, просто се върнах да си взема някои неща. Аз…
— Елинор?
Последва продължително мълчание. Бош чу Едгар да казва, че отива за кафе в дежурната стая. Райдър отвърна, че ще иде с него, макар Хари да знаеше, че тя не пие кафе. Държеше в чекмеджето на бюрото си различни пакетчета билков чай.
— Не е справедливо, Хари — каза Елинор.
— За какво говориш?
Отново мълчание.
— Мислех си за онзи филм, който гледахме наскоро. За „Титаник“.
— Спомням си го.
— И за момичето. Тя се влюби в онова момче, с което се запозна на кораба. И беше… Искам да кажа, тя толкова го обичаше. Толкова силно, че накрая не искаше да тръгне. Не се качи на спасителната лодка, за да остане с него.
— Спомням си, Елинор.
Спомняше си, че тогава тя се разплака, а той се усмихна. Не можеше да разбере как един филм е в състояние да й въздейства по такъв начин.
— Ти се разплака.