Омагьосана
- Автор: Камерън Стела
- Серия: rossmara family #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Омагьосана». Краткое содержание книги:
Донякъде непохватна, но винаги вярна на дълга си, лейди Филипа Чонси се е примирила с нагласения брак, лишен от любов, който я очаква… докато един дързък и обаятелен непознат нахлува в живота й. И макар ръката й да е обещана на херцог Франчът, Филипа вече копнее за любовта на един мошеник — красив отмъстител, който разрушава представите й за чест и дълг с неукротимата мощ на страстта.
— Ти си моето семейство — мрачно заяви той.
— Нека ви предложа малко портвайн, лейди Жюстен — внезапно се обади Струан и скочи на крака, за да отиде до подноса с кристалната гарафа, обградена от чаши. — За една вечер ви се събраха прекалено много вълнения.
Струан наля портвайн в една чаша и я занесе на лейди Жюстен. Остана наведен над нея и изчака, докато тя отпи малко и му се усмихна.
— Благодаря ви — каза тя. — Много сте любезен.
— И на мене май ми се събраха прекалено много вълнения за тая нощ — обади се Макс с кънтящия си глас. — Малко портвайн сигурно ще ме пооправи.
Струан го изгледа строго и се отдалечи. Докато бе обърнат с гръб, лейди Жюстен поднесе чашата си към устните на Макс и изсипа мъничка глътка портвайн в устата му. Когато Струан седна на мястото си, Макс вече се усмихваше на лейди Жюстен с нескрито обожание.
— Вече съм мъж — повтори Сейбър и направи знак на Фиджерал да налее питиетата. — И очаквам да се отнасят с мен като с такъв!
Няколко чинии със сандвичи и солидни резени плодов кейк бяха поставени на ниска масичка. Захаросани плодове бяха натрупани върху триетажно сребърно блюдо, а и всевъзможни сладки деликатеси също бяха включени, заедно с няколко вида малки питки.
Още преди слугата да се оттегли, Макс се плъзна на пода и седна с крака под масичката, като загледа храната с лакомото и съсредоточено изражение на всяко здраво десетгодишно момче.
— Ще поема живота си в свои ръце — натъртено заяви Сейбър и за пореден път напълни чашата си, после размаха наоколо гарафата, предлагайки и на останалите. Когато всички отказаха, той я остави и каза: — Яж, момче. Приличаш на плашило.
— Сейбър — сърдито се обади лейди Жюстен, — не бъди груб!
— Че защо не? Изстрадал съм достатъчно грубости като за цяла армия момчета… и мъже.
Ясен глас откъм вратата привлече вниманието на всички.
— Но не сте ги изстрадал вместо брат ми, сър — каза Елла. Облечена в скромна бяла муселинена рокля с високо деколте и с бели сатенени пантофки, тя пристъпи няколко крачки навътре в стаята. Черната й коса бе пригладена стегнато до темето, откъдето се разпиляваше на свободни къдрици по раменете. Тя бавно примигна с тъмните си бадемови очи и тежките й ресници очертаха движещи се сенки по високите й скули. Кейлъм реши, че никога не е виждал по-перфектна кожа от златистата кожа на Елла. Зачуди се, и то не за първи път, какви ли са били родителите й.
— Елла — каза лейди Жюстен, — мислех, че отдавна вече си в леглото, дете. Сигурно си изтощена.
Неочакваният трясък на стъкло върху гранит накара Кейлъм здравата да се стресне. Чу как и Струан, и лейди Жюстен възкликнаха.
Сейбър, чиито наситено сини очи се бяха приковали в Елла, неволно бе оставил чашата си с бренди да се изплъзне измежду пръстите му и да падне върху камината.
— Не можех да заспя — каза Елла, сякаш нищо не се беше случило, — зат’ва потърсих Макс и видях, че не е в леглото си. Изплаших се, зат’ва се облякох и слязох да го търся.
— Не исках да те плаша, Ели — изломоти Макс с уста, пълна с питка с ягодова плънка. — Тука стана голяма суматоха. Трябваше да ида да търся подкрепления.
Кейлъм яростно загледа момчето.
— Дойде при мен с цял куп лъжи, момченце. Някой по-суров мъж щеше да нареди да те напердашат.
— Но вие не сте толкова суров — рече лейди Жюстен, като го гледаше с грейнали очи. — Очевидно Макс е разбрал погрешно онова, което е чул, и се е развълнувал.
— Макс все си измисля разни истории — спокойно ги информира Елла. — Човек би си помислил, че е тъй, заради буйното му въображение. Много бели прави и понякога е цяла напаст. Ама щом веднъж го разбере човек, хич не е трудно да свикне да не му обръща внимание.
Струан се покашля, а Кейлъм видя, че той се усмихва на момичето като горд… баща? Мили Боже, та Струан вече започваше сам да си вярва, че наистина е баща на тези две мистериозни и много вероятно дори опасни създания.
— Коя е тя?
За миг Кейлъм не бе сигурен кой е проговорил. После се обърна, за да погледне Сейбър — и почувства собствения си стомах свит на топка, сякаш са го ударили там. Граф Авенал зяпаше петнадесетгодишната Елла така, сякаш току-що се е озовал в присъствието на самата Венера.
Струан първи се окопити.
— Елла, ако обичаш, изведи Макс и се погрижи да си легне в леглото и да не мърда повече оттам. После си лягай и ти.
— Какво право имате да я отпращате от мен? — каза Сейбър на Струан, без нито за миг да откъсва очи от момичето. — Казваш се Елла?