Мисията Атлантида
- Автор: Гриниас Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Мисията Атлантида». Краткое содержание книги:
— И без това ще имаме нужда от звездите — отбеляза Конрад и извади ръчното си устройство с изображенията на обелиска, които беше закодирал. — Защото скиптърът дава инструкции на евентуалния бъдещ цар да събере небето и земята заедно. Едва тогава „Сияйният“ ще му разкрие местоположението на светилището на Първото Слънце.
— Серена не е споменавала за подобно нещо.
— Да, знам — кимна Конрад. — Казва го скиптърът.
— А аз си мислех, че ти не можеш да прочетеш надписите.
— Нека просто кажем, че някои неща започват да ми стават все по-познати.
— Значи вече ми вярваш, така ли? — обърна се към него баща му. — За това, че съм те намерил в една капсула и за всичко останало?
— Имам си принцип никога да не вярвам на нищо, което ти ми казваш — отсече синът му. — А за някои неща предпочитам да се въздържа от мнение. Обаче онзи надпис под четирите съзвездия от едната страна на обелиска е почти идентичен с надписа, който ни преведе Серена!
— А разликата къде е?
— В надписа, който тя ни преведе, ни предупреждават да не изваждаме скиптъра от мястото му, освен, ако не сме най-достойните, иначе ще разделим Небето и Земята.
— Което и става в момента.
— Така изглежда — отбеляза археологът. — Обаче надписът под четирите зодиакални знака казва на бъдещия Слънчев цар как да открие светилището на Първото Слънце с помощта на някой Сияен, за да може отново да събере Небето и Земята!
— И какво, за бога, представлява този „Сияен“? — възкликна Йейтс.
— Надали е от нашия свят. Според мен е някакво астрономическо явление. Когато го видя, ще го позная.
— По дяволите, Конрад, изглежда, че ти наистина си Слънчевия цар! — възкликна радостно генералът и го тупна възторжено по гърба. За първи път от много години. Конрад не можеше да отрече, че усещането си го биваше. — Но къде точно би трябвало да се консултираме с този Сияен? Горе има милиони звезди!
— Ще следваме картата от скиптъра — успокои го той.
— Каква карта?
— Четирите съзвездия. — И той показа на баща си 360-градусовия дигитален скенер, който бе направил на обелиска. — Виждаш ли? Зодиакалните знаци са Скорпион, Стрелец, Козирог и Водолей!
Йейтс разгледа изображението и накрая рече:
— Е, и?
Конрад потупа уреда в ръката си и обясни:
— Както виждаме, градът има астрономическа подредба, което означава, че тези небесни координати може би имат своите земни съответствия!
— Може би ли? Защо не пробваш малко по-сигурно?
— Вече знаем, че П4 е ориентирана спрямо средната звезда в Колана на Орион, Ал Нитак — отбеляза търпеливо Конрад и генералът кимна. — В същия ред на мисли можем да открием стратегически позиционирани светилища в този град, ориентирани спрямо съзвездията Скорпион, Стрелец, Козирог и Водолей.
— Което означава, че трябва да следваме павилионите или храмовете, които отговарят на тези зодиакални знаци, подобно на своеобразна небесна карта на съкровищата? — сбърчи замислено чело Йейтс.
— Именно.
— И следователно тези небесни маркери ще ни отведат до Водолей — продължи генералът. — А оттам ще открием и неговия земен двойник.
— Правилно — кимна усмихнато Конрад. — Навън вече се смрачава. Не след дълго ще изгреят и звездите. Те ще ни служат като карта и ще ни отведат до монумента, посветен на Водоносеца. Точно там трябва да се намира и нашият Сияен, който да ни отведе до светилището на Първото Слънце.
— Както и до всичко, на чието търсене сме посветили целия си живот! — заключи генерал Йейтс.
28.
Блясъкът на звездите се процеждаше в Храма на Водоносеца и докосваше стълба, за който бе завързана Серена. Това бе нейното наказание, задето отказа на полковник Завас да му преведе картата на Атлантида. Съгласието й да му помогне да открие светилището на Първото Слънце би означавало да предаде Конрад. А Конрад въпреки всичките си недостатъци си оставаше единствената й надежда за предотвратяване на предстоящия глобален катаклизъм.
Пред вратата на камерата се чуха гласове и не след дълго три тъмни силуета изпълниха прага, като закриха светлината на звездите. Беше Джамил, придружен от още двама египтяни. Серена се сви вътрешно, когато забеляза как той разтваря някаква кърпа и разстила на масичката разнообразни ножове и игли.