Шибуми (Начин за игра на Шибуми)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Томова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шибуми (Начин за игра на Шибуми)». Краткое содержание книги:
От съседната машинна зала се чу приглушен звън. Мис Суивън стана и отиде да вземе снимките на Николай Хел, които Даймънд беше поискал. За около минута в заседателната зала настана тишина, като се изключи бръмченето от пулта на първия помощник, където той разучаваше банките с данни в международната памет на Дебелака, прехвърляйки част от информацията в своята памет за временно съхранение. Мистър Даймънд запали цигара (той си позволяваше по една на ден) и завъртя стола си, за да погледне навън към осветения паметник на Вашингтон, като през цялото време съсредоточено потупваше устните с върховете на пръстите си.
Мистър Ейбъл въздъхна гласно, изпъна елегантно ръба на единия крачол на панталона си и погледна часовника си.
— Надявам се, че това няма да отнеме много време. Имам планове за вечерта. — Образът на онзи сенаторски син, красив като Ганимед, не беше напускал съзнанието му през цялата вечер.
— А, ето, можем да започваме. — каза Даймънд. Той протегна ръка за снимките, които мис Суивън беше донесла от машинната зала, и бързо ги прелисти. — Те са в хронологичен ред. Първата е правена за картата му за самоличност, когато е започнал да работи в криптографския отдел на Сфинкс/ФЕ.
Той я подаде на мистър Ейбъл, който разгледа снимката, зърнеста от прекаленото увеличение.
— Интересно лице. Надменно. Фино. Строго.
Той побутна снимката към заместник-пълномощника, който й хвърли един бърз поглед, правейки се, че вече я е виждал, и я подаде на Дарил Стар.
— По дяволите! — възкликна Стар. — Той изглежда като дете! Петнадесет-шестнадесетгодишен!
— Външността му заблуждава — каза Даймънд. — По времето, когато е правена тази снимка, той би трябвало да е около двадесет и три годишен. Това младеене е фамилна черта. В този момент Хел трябва да е някъде на петдесет — петдесет три години, но са ми казвали, че изглежда като мъж в средата на тридесетте.
Палестинският козар се протегна да вземе снимката, но тя отново беше подадена на мистър Ейбъл, който я погледна и каза:
— Какво не е наред с очите му? Изглеждат странно. Като изкуствени.
— Да — каза Даймънд. — Очите му наистина са странни. Те са с особен светлозелен цвят, като цвета на старите бутилки. Това е забележителна особеност, по която може да бъде разпознат.
Мистър Ейбъл погледна лукаво към Даймънд.
— Срещали ли сте се лично с този човек?
— Аз… аз, интересувам — се от него от известно време — отговори Даймънд уклончиво, докато им подаваше следващата снимка.
Мистър Ейбъл се намръщи, като я погледна. Беше невъзможно да разпознаеш на нея същия мъж. Носът беше счупен и беше изкривен наляво. На дясната буза имаше широк белег с назъбени краища, друг белег минаваше диагонално през челото и разделяше на две веждата. Долната устна беше удебелена и разцепена, а под едната скула имаше подутина. Очите бяха затворени, а лицето спокойно.
Мистър Ейбъл бързо я побутна към заместник-пълномощника, като че ли не искаше да я докосне.
Палестинецът протегна ръка, но снимката беше подадена на Стар.
— По дяволите! Изглежда сякаш се е блъснал в товарен влак.
— Това, което виждате тук — обясни Даймънд — е резултат от усиления разпит, проведен от военното разузнаване. Снимката е направена около три години след побоя, по време когато обектът е бил под упойка, подготвян за пластична хирургия. Ето тук можете да го видите една седмица след операцията. — Даймънд плъзна следващата снимка по масата.
В резултат на операцията лицето беше все още малко подпухнало, но следите от обезобразяването бяха заличени, а едно слабо изпъване на кожата беше заличило линиите и следите от възрастта.
— И колко възрастен е бил тогава? — попита мистър Ейбъл.
— Между двадесет и четири и двадесет и осем.
— Изумително. Изглежда по-млад, отколкото на първата снимка.
Палестинецът се опита да погледне снимката отдолу нагоре, докато минаваше покрай него.
— Тези са преснимани от паспортни снимки. Костариканският е издаден много скоро след пластичната операция, а френският една година по-късно. Ние смятаме, че той притежава и албански паспорт, но нямаме копие от него.
Мистър Ейбъл бързо разрови паспортните снимки, които като се имаше предвид произходът им, бяха с лошо качество. Една особеност привлече вниманието му и той се върна отново към френската снимка.