Следа
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Kay Scarpetta #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следа». Краткое содержание книги:
Станала жертва на нападение, което на пръв поглед няма нищо общо с пряката й работа, Скарпета трябва да издаде заключение за смъртта на едно 14-годишно момиче. Улики няма, физически доказателства почти липсват. Скарпета трябва да проследи заплетените улики и странните детайли, за да накара мъртвото тяло да говори. В резултат на бял свят излиза една тъжна истина, която не всеки може да понесе.
— Трябва ни консултант. Незабавно. Външен човек, който да поеме евентуалните негативи. Глави ще хвърчат, ако заради този случай губернаторката стане обект на критики в национален мащаб! И можеш да бъдеш сигурен, Джоел, че и твоята ще бъде между тях.
— Какво ще кажете за доктор Скарпета? — попита Маркъс и сам се учуди на лекотата, с която се сети за предшественичката си.
— Отлична идея — кимна комисарят по здравеопазването. — Познаваш ли я?
— Скоро ще се опознаем — отвърна доктор Маркъс, все още смаян от стратегическите си умения.
До този момент не беше подозирал, че е такъв гениален стратег. Фактът, че не познаваше Скарпета, напълно оправдаваше ентусиазирания начин, по който я беше препоръчал за консултант. Можеше и лично да я потърси, защото не беше казал нито една лоша дума за нея. И завчера го беше направил. Но скоро щеше да има определено мнение за Скарпета, щеше да я подложи на критика и унижения, щеше да я прави каквото пожелае…
Възнамеряваше да я обвини за всички неблагополучия по случая „Джили Полсън“, за безпорядъка в службата — изобщо за всичко, за което се сети. И в крайна сметка губернаторката със сигурност щеше да забрави, че доктор Маркъс е отказал да пие кафе с нея. А ако отново го покани, той вече ще има готов отговор — в понеделник и четвъртък в осем и половина има оперативка с личния състав, на която трябва да присъства на всяка цена. Но ако госпожа губернаторката му отправи покана за по-късен час, той с удоволствие ще приеме. Не беше сигурен какво му е попречило да й предложи това извинение още първия път, но за следващия щеше да го използва.
Вдигна слушалката на телефонния апарат в хола и за пореден път огледа пустата улица. Изпита огромно облекчение, тъй като през следващите три дни нямаше да има проблеми с боклука. Пръстите му бързо започнаха да прелистват малкото оръфано тефтерче, което имаше толкова отдавна, че половината телефони вътре бяха зачеркнати. Набра един номер, а очите му механично проследиха един стар шевролет импала, който се плъзна по улицата. Спомни си как майка му винаги закъсваше със своята бяла импала в долния край на заснежената им улица в Шарлотсвил, въпреки заканите да си сложи зимни гуми.
— Скарпета — прозвуча женски глас в слушалката.
— Обажда се доктор Маркъс — представи се той, използвайки авторитетния, но все пак любезен тон, с който разговаряше с подчинените си.
— Добро утро — поздрави тя. — Надявам се, че доктор Филдинг ви е запознал с резултатите от повторното изследване на Джили Полсън…
— За съжаление да — отвърна той. — От него научих за мнението ви… — Изрече „мнението ви“ с нескрита наслада и съжали, че не може да види реакцията й. Подобен израз би употребил всеки предпазлив адвокат, докато прокурорът би казал „заключението ви“ — един израз на уважение към опита и дългогодишния й стаж. „Мнението ви“ звучеше като скрита обида…
— Питам се дали сте чули за лабораторните резултати. Открити са някои улики — подхвърли след кратката пауза той, сетил се за имейла на вечно нетактичния Джуниъс Ийс.
— Не — каза Скарпета.
— Бих казал, че са доста необикновени — продължи Маркъс с многозначителен тон. — Това е причината да насрочим спешно заседание… — Пропусна да й каже, че заседанието беше насрочено още вчера. — Бих искал да се отбиете в кабинета ми в девет и половина… — Старата импала в син цвят отби в алеята две къщи по-нататък. Запита се защо спира там и кой е собственикът й.
Скарпета се поколеба за миг, сякаш часът не й беше много удобен, после рече:
— Добре, няма проблем. След половин час ще бъда там.
— Мога ли да попитам какво правихте вчера следобед? Не ви видях в службата…
От синята импала слезе чернокожа старица.
— Занимавах се с документацията, проведох няколко телефонни разговора… Защо, трябвах ли ви?
Доктор Маркъс усети как му се завива свят, но очите му продължаваха да следят възрастната негърка и старата импала. Великата Скарпета го питаше дали му е трябвала, сякаш му беше подчинена. В момента наистина му беше подчинена, защото работеше за него. Не беше за вярване, но си беше чистата истина.
— В момента не ми трябвате — отговори на глас той. — Ще се видим на съвещанието.
Прекъсна разговора с особено удоволствие, защото имаше чувството, че е треснал телефона на великата Скарпета.
Токовете на старомодните му кафяви обувки с връзки затракаха по дъбовото дюшеме към кухнята. Изправи се пред масата и си направи втора порция кафе без кофеин. По-голямата част от първата му чаша беше отишла на вятъра, защото беше прекалено разтревожен от боклукчийския камион и чернокожите му придружители. А когато опасността отмина, кафето беше изстинало, придобивайки вкус на престояла супа. Затова го изля в умивалника. Сега зареди кафеварката наново, след което се върна в хола и надникна през прозореца за импалата.