Фатално лекарство
- Автор: Кук Робин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фатално лекарство». Краткое содержание книги:
Анджела се настани в близост до камината и хвърли поглед към Ники и Дейвид, които се бяха тръшнали на дивана. В душата й се появи умиление и желание да ги защищава. Никак не й беше приятно да научи, че кухнята се беше оказала сцена на брутално убийство. Като всяка домакиня и тя считаше това помещение за сърцето на дома и го беше почиствала до блясък, с неукротимо усърдие. А сега изведнъж се оказа, че там всичко е било оплескано с кръвта на един невинен човек. Това тя възприе като непосредствена заплаха за семейството си.
— Може би трябва да се преместим — наруши тежкото мълчание тя.
— Не бързай — вдигна ръка Дейвид. — Знам, че си разстроена, всички сме така… Но не бива да ставаме истерични, нали?
— Не съм истерична! — изгледа го ядосано Анджела.
— Предложението да се преместим е именно такова — поклати глава Дейвид. — Защо трябва да се разстройваме от събитие, което се е случило почти година преди да се появим тук?
— Защото се е случило в тази къща!
— Тази къща е ипотекирана до последната керемида и ние не можем да я напуснем просто ей така — напомни й Дейвид.
— Тогава искам да сменим ключалките! — отсече Анджела. — Тук е влизал убиец!
— Забрави ли, че до този момент дори не заключвахме? — попита Дейвид.
— Отсега нататък ще го правим, но с нови ключалки! — остана непоколебима жена му.
— Добре, съгласен съм — въздъхна Дейвид.
Трейнор паркира пред „Айрън Хорс“ в отвратително настроение. Времето беше в хармония с него — дъждът се сипеше вече часове наред, а интензивността му се доближаваше до тази на тропическите бури. Чадърът му отказа да се разтвори, той изруга и го захвърли на задната седалка. Явно трябваше да пробяга без него разстоянието, което го делеше от входа.
Бийтън, Колдуел и Шерууд се бяха настанили в едно от сепаретата, а Кантор се появи почти едновременно с Трейнор. Барманът Карлтън Харис ги изчака да се настанят и дойде да им вземе поръчката.
— Благодаря, че се отзовахте на поканата ми, въпреки отвратителното време — започна с лека въздишка Трейнор. — Но неблагоприятният развой на събитията налага това извънредно заседание…
— Това не е официално заседание, дайте да се държим естествено — намръщи се недоволно Кантор.
Трейнор сбърчи вежди. Този човек винаги го дразнеше, независимо при какви обстоятелства ставаше това.
— Ще ми позволите ли да довърша? — хладно попита той.
— За Бога, Харолд! — окончателно се вбеси Кантор. — Минавай на въпроса, писна ми от надути фрази!
— Както ви е известно, наскоро беше открит трупът на Ходжис, при това при доста неприятни обстоятелства…
— За това писаха всички вестници, а „Бостън Глоуб“ му отдели материал на първа страница — обади се Бийтън.
— Страхувам се, че тази история ще направи лоша реклама на болницата — поклати глава Трейнор. — Тайнствените обстоятелства около смъртта на стареца неминуемо ще продължават да привличат вниманието на медиите. А в момента появата на любопитни репортери е последното нещо на света, което бихме искали… Благодарение на Хелън Бийтън вестниците все още не знаят за нашия нападател със скиорска маска на лицето, но ако тук се появят репортери от централните издания, те със сигурност ще научат за нападенията. Това, в комбинация със смъртта на Ходжис, положително ще ни постави в епицентъра на огромен скандал…
— В Бърлингтън са стопроцентово убедени, че става въпрос за убийство — промърмори Кантор.
— Разбира се, че е убийство! — сопнато рече Трейнор. — Трупът е бил зазидан под стълбището в собствената му къща! За нас въпросът не се състои в това, дали е било убийство или не. Въпросът е как да се спасим от лошата реклама, която ще ни се стовари върху главите. Става въпрос преди всичко за отношенията ни с КМВ…
— Не виждам връзката между смъртта на Ходжис и репутацията на болницата — обади се Шерууд. — Не сме го убили ние, нали?
— Не сме, но Ходжис е бил административен директор на тази болница в продължение на повече от двадесет години. Много хора свързват името му с Бартлет, не са малко и онези, които знаят за недоволството му от нашето управление.
— Колкото по-малко говорим по този въпрос, толкова по-добре — отсече Шерууд.
— Не съм съгласна — тръсна глава Бийтън. — Според мен трябва да издадем специален некролог, в който да подчертаем заслугите на Ходжис към здравеопазването в района и в частност към болницата. Разбира се, в него ще включим и искрените си съболезнования към близките му…
— Съгласен съм — рече Кантор. — Би било странно, ако постъпим по друг начин.
— И аз съм съгласен — кимна Колдуел.