Кулата на лястовицата
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #6
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-449-9
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кулата на лястовицата». Краткое содержание книги:
— Издаде ли му коя си? — вдигна глава Висогота. — Всичко ли му каза?
— Платих си за страхливостта с унижение и презрение към самата себе си — преглътна тя.
— Разкажи ми съня си.
— Видях планина, огромна, стръмна, стърчаща като каменен нож. Видях Гералт. Чух какво казва. Ясно и разбираемо. Всяка една дума, сякаш съм до него. Спомням си, че исках да извикам, че нещата изобщо не са такива, че всичко това не е истина, че той ужасно греши… Грешеше във всичко! Та нали Еквинокцията още не беше настъпила, така че дори и да станеше така, че аз да умра по време на Еквинокцията, той не биваше да ме обявява за мъртва преди това, докато още съм жива. И не биваше да обвинява Йенефер и да говори така за нея…
Цири замълча за минута, погали котарака и силно подсмръкна.
— Но не можех да издам нито звук. Не можех дори да дишам… Сякаш се давех. И се събудих. Последното, което видях, което помня — това бяха трима конници. Гералт и още двама. Препускаха с всички сили в клисура, по чиито стени се спускаха водопади…
Висогота мълчеше.
Ако тази нощ някой се беше промъкнал до къщурката с порутена стряха и беше погледнал през процепите в капаците на прозорците, щеше да види в оскъдно осветената стая белобрад старец, слушащ съсредоточено разказа на девойка с пепеляви коси, чиято буза беше обезобразена от ужасен белег.
Щеше да види и черен котарак, лежащ в скута на девойката, лениво мъркащ, очакващ да го галят, за радост на обикалящите из стаята мишки.
Но никой не можеше да види това. Колибата с порутена стряха, обрасла с мъх, беше добре скрита в мъглата сред безкрайните блата Переплут, където никой не се осмеляваше да навлезе.
Шеста глава
Известно е, че когато вещерът причинява на другите мъчения, страдания и смърт, той изпитва такова удоволствие и наслаждение, каквото благочестивият и нормален човек постига само тогава, когато общува със законната си жена, ibidum cum eiaculatio. От горното ясно се разбира, че и в това отношение вещерът е най-омразното за природата творение, ненормален и долен изрод, произлязъл от най-черния и най-вонящ пъкъл, тъй като единствено дяволът може да получи удоволствие от причиняването на мъки и страдания.