През пустинята
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През пустинята». Краткое содержание книги:
«Преследване в Ориента» е пълно шесттомно издание. Следващите томове са: «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5), «Жълтоликия» (том 6).
1882–1888
— Сихди, твоята мъдрост и предпазливост превъзхождат дори хитростта на дявола, когото си принудил да живее в шалварите ти. Кога да дам огърлицата на Ханех?
— Веднага щом стане твоя жена.
— Тя ще стане най-известната сред всички бенат ал араб, защото всички племена ще разказват за нея и ще я прославят, че държи шейтана затворен. Мога ли да видя и другите съкровища?
Но не се стигна до разглеждането им, защото шейхът изпрати да ни поканят при него. Намерихме го в шатрата му, където бяха събрани и всички атайбехи.
— Ефенди, донесе ли пергамент? — попита Малек.
— Имам хартия, която е толкова добра, колкото и пергаментът.
— Ще напишеш ли договора?
— Щом желаеш, да.
— Тогава можем ли да започваме?
Халеф, към когото беше отправен този въпрос, обяви, че е готов, и един от присъстващите мъже веднага се изправи, за да го попита:
— Как е цялото ти име?
— Казвам се Халеф Омар Бен Хаджи Абул Аббас Ибн Хаджи Дауд ал Госарах.
— От коя страна си?
— От Гарб[88] , където слънцето залязва зад голямата пустиня.
— От кое племе произхождаш?
— Бащата на моя баща, Аллах да благослови и двамата, е обитавал с известното племе улед селим голямата Джебел Шур Шум.
Питащият, който със сигурност беше роднина на невестата, се обърна към шейха:
— Ние всички те познаваме, теб, храбрия, доблестния, мъдрия и справедливия. Ти си Хаджи Малек Ибн Ахмед Халид Бен Абул Али Абу Абдолатиф ал Ханифи, шейх на храброто племе на бени атайбех! Този мъж е герой от племето на улед селим, живеещо в издигащите се до небето планини на име Джебел Шур Шум. Той носи името Халеф Омар Бен Хаджи Абул Аббас Ибн Хаджи Дауд ал Госарах и е приятел на един велик ефенди от Франкистан, когото ние приехме като наш гост в шатрите си. Ти имаш внучка, която се казва Ханех. Косата й е като коприна, кожата й като маслина, а добродетелите и са чисти и блестящи като снежинките, които падат върху планините. Халеф Омар я желае за жена. Какво ще кажеш, ти, шейх?
Атайбехът придаде на лицето си изражение на достолепна замисленост и след това отговори:
— Ти каза своите думи, сине мой. Сега седни и чуй какво ще отговоря. Този Халеф Омар Бен Хаджи Абул Аббас Ибн Хаджи Дауд ал Госарах е герой, чиято слава беше достигнала до нас още преди много години. Ръката му е непобедима, пъргав е като газела, а очите му са зорки като на орел. Хвърля копието на стотици крачки, куршумът му винаги улучва, а ятаганът му е изпил кръвта на много врагове. Изучил е също Корана и когато дава съвет, е един от най-умните и най-начетените. Освен това този могъщ бей на франките цени неговото приятелство — защо да отказвам да му дам моята внучка, щом е готов да изпълни моите условия?
— Какви условия му поставяш?
— Момичето е внучка на могъщ шейх, затова той няма да я получи на ниска цена. Искам една кобила, пет ездитни камили, десет товарни камили и петдесет овце.
При тези думи Халеф направи такава физиономия, сякаш току-що беше погълнал тези петдесет овце, десет товарни и пет ездитни камили, както и кобилата с кожата и костите. Откъде щеше да вземе тези животни? За щастие, шейхът продължи:
— Затова пък давам на Ханех зестра от една кобила, пет ездитни камили, десет товарни камили и петдесет овце. С мъдростта си ще прозрете, че при такова съвпадение на обстоятелствата не е необходимо да разменяме цената за момичето и зестрата. Но затова пък искам утре рано сутринта след Фагр[89] Халеф Омар да тръгне на поклонение към Мека, като вземе със себе си и жена си. Там трябва да изпълнят свещените обреди и след това незабавно да се върнат при нас. Халеф да се отнася с Ханех като с девойка и след завръщането си да се откаже от нея. За това той ще получи една камила и чувал фурми. Ако не се отнася с жена си като с чужда, няма да получи нищо и ще бъде убит. Вие сте свидетели, че така съм наредил. После говорителят се обърна към Халеф:
— Чу всичко. Какъв е отговорът ти?
По лицето на запитания се виждаше, че една от точките не му харесваше особено, а именно искането да се откаже от жена си. Но все пак той се показа достатъчно умен, за да се примири с настоящите обстоятелства, и отвърна:
— Приемам тези условия.
— И така, напиши договора, ефенди! — помоли шейхът. — Напиши го два пъти, а именно веднъж за мен и втори път за Халеф Омар!
Изпълних желанието му, а после прочетох написаното. То получи одобрението на шейха, който капна върху всеки от листовете по една капка восък и използва дръжката на камата си вместо печат, след като той и Халеф се подписаха.
88
Гарб — Запад. — Бел. нем. изд.
89
Фагр — молитва преди изгрев-слънце. — Бел. нем. изд.