Арктическият инцидент
- Автор: Колфер Оуэн
- Серия: Артемис Фоул #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Арктическият инцидент». Краткое содержание книги:
На борда на „Тайфун“ течеше евакуация. Руснаците се спускаха по стъпалата на кулата и се хлъзгаха в бързината. Същото беше и на сушата. Човеците напускаха прикритията си и бягаха през заледената растителност. Вероятно началникът беше запалил огъня. Калните създания с радост щяха да намерят скъпоценните си пари, само за да ги изгубят след седемдесет и два часа, когато банкнотите щяха да се разпаднат. Времето щеше да им стигне точно колкото да ги доставят на шефа си. Зеленика беше готова да се обзаложи, че той не би се зарадвал при вида на изчезващата валута.
Тя прелетя ниско над кила. Беше в безопасност благодарение на костюма и каската си. В последния момент се издигна нагоре, като кулата я скриваше от северния хребет. Даде газ и прелетя над ледената дупка, в която човекът беше паднал. Началникът говореше в ухото й, но Зеленика не отговори. Беше заета и нямаше време за приказки.
Феите мразят студа. Не могат да го понасят. Някои имат фобия към ниски температури и дори не ядат сладолед. Последното, което Зеленика би искала, беше да доближи замръзналата радиоактивна вода дори с пръстите на краката си. Но какъв избор имаше?
— Д’Арвит — изруга тя и се потопи във водата.
Микронагревателят в костюма й се бореше със студа, но не можеше да го премахне напълно. Зеленика знаеше, че има няколко секунди, преди падането на температурата да забави реакциите й и да предизвика шок.
Отдолу човекът лежеше в безсъзнание, блед като призрак. Тя размърда лостовете. Ако отвореше клапана прекалено много, щеше да се спусне по-надълбоко. Ако го отвореше недостатъчно, нямаше да достигне човека. А при тези температури имаш право само на един опит.
Зеленика натисна лоста за клапана. Двигателят избръмча веднъж и я спусна десет клафтера5 по-надолу. Отлично. Тя сграбчи Фоул старши през кръста и бързо го закачи за Лунния си пояс. Той увисна безжизнено. Нуждаеше се от лечение с магия и колкото по-бързо, толкова по-добре.
Зеленика погледна нагоре. Дупката в леда като че ли се затваряше. Какво още можеше да се обърка? Началникът крещеше в ухото й, но тя го изключи и се съсредоточи върху измъкването си на сушата.
Около дупката се наслагваха ледени кристали, сякаш паяк плетеше паяжина. Океанът бе твърдо решен да ги погълне.
„Няма да стане“ — помисли си Зеленика, опря покритата с каска глава в ледената повърхност и отвори клапана докрай. Тя и спътникът й пробиха леда, описаха дъга във въздуха и се приземиха върху бронираната предна палуба на подводницата.
Лицето на човека бе придобило цвета на околния пейзаж. Зеленика коленичи върху гърдите му като хищно животно и изложи мястото, където трябваше да има рана, на нощния въздух. По палубата имаше кръв, но това беше кръвта на Артемис младши: те бяха свалили капачето на водния патрон и бяха го напълнили с кръв, взета от ръката на момчето. При изстрела куршумът бе съборил Артемис Старши и във въздуха се бяха разлетели кървави пръски. Много убедително. Разбира се, в плана не влизаше Артемис-баща да падне в ледените води.
Патронът не бе пробил кожата, но господин Фоул все още не беше в безопасност. Топлинният скенер на Зеленика показваше, че пулсът му е прекалено бавен и слаб. Тя сложи ръце на гърдите му.
— Излекувай го — прошепна. — Излекувай го.
И магията потече по пръстите й.
Артемис не можеше да следи спокойно усилията на Зеленика. Дали бе постъпил правилно? Ами ако водният куршум бе влязъл навътре? Как щеше да погледне майка си в лицето?
— О, не — възкликна Бътлър.
Артемис за секунда се озова до него.
— Какво има?
— Баща ви е във водата. Един от руснаците го хвърли зад борда.
Момчето изстена. Водата беше смъртоносна като куршум. Страхуваше се, че нещо такова можеше да се случи.
Кореноплод също следеше спасителната операция.
— Добре. Прелита над водата. Виждате ли го, Зеленика?
Отговор не последва. Само пукане на статично електричество в слушалките.
— Статусът ви, капитане! Докладвайте!
Нищо.
— Зеленика?
„Не отговаря, защото е прекалено късно — помисли си Артемис. — Не може да направи нищо, за да спаси баща ми и само аз съм виновен за това.“
Мислите му бяха прекъснати от гласа на Кореноплод.
— Руснаците напускат подводницата — каза той. — Сега Зеленика е при кораба, над дупката в леда. Влиза вътре. Зеленика, какво виждате? Хайде, Зеленика. Говорете.
Нищо. Дълго мълчание.
След това феята изскочи изпод леда като механичен делфин. Прелетя кратко разстояние в арктическото нощно небе и падна с трясък на палубата на „Тайфун“.
— Баща ти е с нея — каза началникът.
5
Мярка за дълбочина, равна на 182 см. — Бел.прев.