Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци)». Краткое содержание книги:
Както самият Тигран беше предрекъл навремето, смъртта на Митрадат Партски доведе до война за партското наследство, усложнена до крайна степен от факта, че покойният владетел имаше три официални царици — двете бяха негови сестри, третата — дъщеря на самия Тигран на име Автома. Докато различните синове от различните жени на Митрадат воюваха за жалкото наследство, още една жизненоважна за царството сатрапия се отцепи — богатата област Елам, напоявана от водите на притоците на Тигър — Хоасп и Паситигър. Пристанищата на изток от делтата на Тигър и Ефрат, единствените в царството, които не се затлачваха с тиня, бяха изгубени, както и Суза, една от царските резиденции. Независимо от това, синовете на стария цар Митрадат продължаваха своята братоубийствена война.
Във войната се намеси и Тигран. Първият му ход (в годината, когато умря Гай Марий) бе да завладее едно след друго малките царства в пограничните земи между Сирия и Мала Азия — Софена, Гордиена, Адиабена и най-накрая — Осроена. След като се справи с четирите държавици, той можеше да се похвали, че владее всички земи на изток от Ефрат — от Томиза на север до Европа на юг; големите градове Амида, Едеса и Низиб бяха вече част от Армения, а това означаваше, че всички мита, които търговците плащаха по протежението на голямата река, отиваха за арменския цар. Но вместо да повери такъв печеливш занаят като събирането на мита на своите арменски сънародници, Тигран спечели на своя страна арабите-скинити, които контролираха неплодородните земи по средното течение на Тигър и Ефрат — на юг от Осроена. В замяна на митата, които те събираха за него, те му плащаха дан и от всички преминаващи през земите им кервани. Макар да бяха обикновени номади — бедуини, Тигран засели арабите-скинити в Едеса и Кара и им нареди да събират мита в пристанищата Самосата и Зевгма. Арабският цар (абгар — както го наричаха самите араби) се превърна в клиент на Тигран, а гръкоезичното население на всички градове, завзети от арменския владетел, бяха принудени да се преселят в онези краища на Армения, където досега никой не беше и чувал гръцка реч. Тигран искаше на всяка цена да се превърне в пълноценен елинистичен владетел — и какъв по-добър начин да елинизираш царството си от това да създадеш гръкоезични колонии в самото му сърце?
Като дете Тигран бе прекарал няколко години като заложник на партския цар и беше живял в Селевкида на Тигър, далеч от родната Армения. Когато баща му умря, той беше единственият жив негов наследник, но царят на партите бе поискал огромен откуп, за да освободи младия принц — няколко долини в най-плодородните краища на Армения, така наречената област Мидия Атропатена. Сега Тигран нахлу в Мидия Атропатена и си възвърна седемте долини заедно със залежите им от злато, лапис лазули и тюркоаз и тучните пасбища.
Все пак Тигран си даде сметка, че не му достигат бойни коне, за да увеличи тежката си конница. Арменската конница, така наречените катафракти, бяха облечени от главата до петите в дрехи от желязо, също както и конете, които съответно трябваше да носят огромна тежест. Подобни коне се отглеждаха единствено в областта Ниса, в същинска Мидия. Затова на следващата година Тигран нахлу в същинска Мидия и я присъедини към царството си. Екбатана, лятната царска резиденция на партските царе преди тях — на царете на Мидия и Персия, включително и Александър Македонски — беше изгорена из основи, а самият дворец беше плячкосан.
Три години бяха минали оттогава. Докато Сула бавно напредваше из Италия, Тигран обърна вниманието си на запад и премина Ефрат, за да нахлуе в Комагена. Без да срещне съпротива, той окупира цяла Северна Сирия между планините Аман и Ливан, включително богатия и цветущ град Антиохия, и долната част от долината на река Оронт. Дори част от Малка Киликия попадна под властта му — по източните брегове на залива Исик.
Сирия отдавна принадлежеше на елините, цялото й население говореше гръцки и беше под силното въздействие на гръцките традиции. Щом установи властта си над новите провинции, Тигран подкара жителите на цели градове и ги изпрати да живеят в новопостроената арменска столица Тигранокерта. Най-облагодетелствани бяха занаятчиите, от които никой нямаше право да остане в Сирия. Тигран имаше интерес да закриля новите гръкоезични имигранти от персийскоговорящото местно население, които бяха задължени под страх от смъртно наказание да се отнасят добре с новодошлите.