Евангелието на Луцифер

Религиозните представи за ада се коренят в доеврейски митологии като например шумерската, акадската и вавилонската. Най-ранните царства на мъртвите не се свързвали с жега и пламъци, напротив — адът бил студен, каменист и тъмен. В Иркала (Ир-Кала/Иркалиа/Арали/Кигал/Гизал) властвал богът на смъртта Нергал53 (предшественик на Сатаната/Луцифер) и богинята му Ерешкигал.

Иркала има множество общи черти с еврейския подземен свят Шеол. На редица места той се отъждествява с ада и подземния свят от гръцката митология — Хадес, но не е задължително тези царства на мъртвите да бъдат еднакви. Геена от своя страна е еврейският паралел на християнския ад (и не съвпада с Шеол). Изначално Геена било бунище извън пределите на Йерусалим (в долината Хином, където по-рано жертвали деца в чест на бог Молох). Какви са тогава приликите — и разликите — между ада и царства на мъртвите като Хадес, Геена, Шеол, а нека не забравяме и ранния им предвестник Иркала?

Според моята хипотеза Иркала е некропол. Смятам, че бих могъл да документирам произхода на ада от изключително физическо и реално място; пещера, където вавилонците полагали мъртъвците си да почиват, подобно на практиката в римските катакомби. Следва да разгледам едно класическо разбиране и нови тълкувания като…“