Майтреи. Змията
- Автор: Элиаде Мирча
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентин Харалампиев
- Жанр: Искусство и дизайн
Электронная книга - «Майтреи. Змията». Краткое содержание книги:
На Владимир му се искаше да се отдалечи с капитана, Стамате и Дорина, да си направят отделна групичка и да разговарят на воля, но Рири го хвана за ръката и го дръпна назад.
— Иди в къщата — прошепна му тя, — Аглая те вика.
Владимир забърза към централния вход. Имаше спортна походка, която винаги му придаваше самоувереност, напомняше му, че е само на 19 години, че е студент в Историко-филологическия факултет и целият живот е пред него.
Свари госпожа Соломон да рови из чекмеджетата в трапезарията, за да търси чисти салфетки.
— Викала ли си ме? — попита той и пое дълбоко дъх.
— Исках да те попитам дали можем да вземем грамофона в манастира, — обясни госпожа Соломон.
Владимир помълча за миг, сякаш се опитваше да се концентрира. Трудно му беше да отговори, въпросът дойде така неочаквано и толкова чужд на мислите, които беше породил у него досегашният разговор.
— Не знам дали ще остане време за танци — каза той разсеяно. — Ще стигнем там надвечер и ще трябва да им покажем езерото, гората и всичко останало… После ще седнем да вечеряме…
— В такъв случай ти напразно донесе грамофона — каза госпожа Соломон отегчено.
— Мислех, че ще се танцува тук — извини се Владимир.
— Както виждаш, сега са седнали на приказки — отвърна госпожа Соломон, като посочи с глава към градината. — Няма и да поискат да влязат вътре…
— Навън е много по-приятно — опита се да я умилостиви Владимир. — А мисля, че и за вас е по-добре, по-рано ще се отървете от гостите…
Той се засмя, за да подчертае, че се е пошегувал. Чувстваше се обаче малко виновен. Когато преди седмица госпожа Соломон му се обади по телефона, за да ги покани с Рири във Фиербинц, той беше предложил да вземе грамофона, за да забавлява гостите. Знаеше за какво става дума и тъй като добре познаваше Дорина, се страхуваше, че обядът ще мине в ледена атмосфера, а следобедът ще бъде скучен. Ако грамофонът е там, младежите биха могли да потанцуват веднага след обяда — и ледът ще бъде стопен. Знаеше какво удоволствие доставят танците, особено на госпожа Соломон, която прекарваше голяма част от годината далече от Букурещ, сама със съпруга си в покрайнините на това село.
— Как ти се струва капитанът? — попита я той след малко, като видя, че Аглая не му отговаря. — Знаеш ли, сега, накрая, стана по-общителен…
— Правете каквото искате, аз не се бъркам — каза остро госпожа Соломон.
„О, господи, защо ли е така кисела днес? — запита се учуден Владимир. — Вероятно защото никой не я ухажва.“ Припомни си, че Аглая се забавлява само когато някой настойчиво и галантно я ухажва и този някой не е господин Соломон. За съжаление днес нямаше нито един кавалер. Капитанът би трябвало да ухажва Дорина, а пък приятелят му, инженерът, изглежда, е много стеснителен. Виж, ако се танцуваше…
— Може би няма да е лошо да организираме нещо тук — осмели се да се обади отново Владимир. — Сега още няма четири. Ние тръгваме едва към седем и половина… Ако потанцуваме, може да им дадем повод да се опознаят по-добре…
— Досега нямаха време дори да си поприказват — каза госпожа Соломон. — Все не ги оставяте на мира…
И двамата замълчаха. Владимир се опитваше да измисли подходящ предлог, за да може пак да излезе на двора.
— Кой е приятелят му? — обади се отново госпожа Соломон.
— И аз днес се запознах с него. Казва, че е инженер-агроном. На Стере му скимна да го кара да пее в двора…
— Той си е все такъв — каза госпожа Соломон.
Владимир почувства, че трябва да отклони разговора. Аглая можеше всеки момент да се впусне в семейни проблеми и той щеше да е принуден да я слуша, без да посмее да защити някого.
— А защо да не им предложим да посетят селото? — попита той изведнъж.
Аглая го погледна учудена и с присмех в очите.
Беше готова да му каже: „Като че слушам Жорж!“ — когато вратата се отвори и влезе господин Соломон.
— Лиза питаше за тебе — каза той, като си вееше с кърпичка. После се обърна към Владимир: — Жалко, че те нямаше и тебе!… Да видиш, драги, колко хубаво обясняваше!… Ще знаете, че е начетено момче и има бъдеще… — Приближи се до жена си. — Ще отидем и ние до манастира, обещах им… Забравих да ти кажа — добави след малко, — там са и Замфирескуви. Дошли тази сутрин направо от Букурещ, но поспрели в гората…
Госпожа Соломон тутакси стана любопитна.
— Откъде знаеш?
— Дойде човекът от съдилището. Изпратили го в селото за газирана вода.