Нинджа срещу Плаващия град (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нинджа срещу Плаващия град (Част II)». Краткое содержание книги:
При търсенето на местонахождението на Плаващия град Линеър и приятелят му Лю Кроукър бавно и болезнено проникват в мрежата на зловещ заговор, пуснал своите пипала от врящите задни улички на Сайгон чак до висшите ешелони на властта във Вашингтон и Токио…
Прекосявайки кървавата линия, разделяща доброто от злото, секса от смъртта и любовта от предателството, двамата приятели наближават до развръзка, която ще ви остави без дъх!
Хората на Дидалъс.
Звуците постепенно заглъхнаха, но от тялото на Веспър продължаваше да се излъчва напрежение. Измина сякаш цяла вечност. Най-после тя свали ръката си и прошепна:
— Разбрах, че съм сбъркала в момента, в който ти се нахвърли върху човека на Чезаре в Холанд парк…
— Значи си знаела, че съм те проследил и в Лондон?
— Преди да отлетя от Вашингтон, аз се отбих в „Моникърс“. Не беше Бог знае колко трудно да разбера, че някой е ровил в сейфа, не е нужно да съм гений, за да открия точно кой…
— Защо не направи опит да ме спреш, след като си знаела, че съм по петите ти?
— Направих такъв опит — отвърна тя. — Ако си спомняш, пробутах ти няколко фалшиви сведения… Но ти не се хвана. Би трябвало да преценя това…
— Какво искаш да кажеш?
— Нима не знаеш? Маргарет те обича…
Обзе го огромно чувство на облекчение, изведнъж му се прииска да се наведе в мрака и да я целуне.
— Не виждам смисъла — промърмори.
— Какъв смисъл търсиш, когато става въпрос за любов?
— Исках да кажа, че звучи абсурдно…
— Само в случай, че твоите чувства са други…
— Но ние с нея сме от двете страни на закона!
— Сигурен ли си? По тази логика това важи и за нас с теб! Но ти знаеш, че не е така…
Даде му възможност да възприеме думите й, после добави:
— Споделяйки всичко това с теб, аз поемам огромен риск. Но искам да знаеш, че за Маргарет бих дала и живота си!
Работата започва да прилича на китайска главоблъсканица, рече си Кроукър. Трябва да отвориш едно квадратче, за да получиш достъп до останалите…
— Мисля, че те разбирам — промърмори той и усети как напрежението й започва да спада. Заприлича му на невидима змия, стояла прекалено дълго в позиция за атака. — Но как ще се измъкнем оттук, без да ни спипа многоуважаемият Дидалъс?
— Пътят е само едни. Ще трябва да вървим по стъпките на обречените…
— Но нали каза, че те не са успели да се доберат до свободата?
— Точно така. Сега ще разберем какво им е попречило.
С очите си видях как Леонфорте застреля баща ми, беше казал Таши. Като куче, направо на улицата… Но най-лошото беше, че това му достави удоволствие. Облиза си устните и нададе тържествуващ вик, после направи няколко танцови стъпки около трупа и едва след това го замъкна в джунглата.
Ето какъв е човекът, с когото Коей беше живяла цели шест месеца. Човекът, който се е влюбил в нея и за когото тя е трябвало да се омъжи. По всяка вероятност Никълъс щеше да се изправи очи в очи с него, разбира се, ако успее да проникне в Плаващия град.
Все още беше в плен на радостната възбуда от срещата с Коей. Отново трябваше да се разделят, но това вече беше без значение — тя обеща да замине за Токио и да чака завръщането му при Танцан Нанги, неговия приятел и съдружник.
— Вече е време да сложа край на изгнанието си тук — каза тя малко преди Никълъс и Ван Киет да си тръгнат. — Ужасно се страхувам, особено след като напуснах Майкъл. Не мога да забравя как ме гледаше… — потръпна и се притисна в прегръдките му.
— Майк Леонфорте вече и с пръст не може да те докосне — промълви той.
Коей се вкопчи в него.
— Не го познаваш — прошепна тя. — Умен и безскрупулен, той винаги постига това, което си е намислил.
Никълъс повдигна брадичката й.
— Чуй ме — рече. — Ще заминеш за Токио и ще разкажеш на Нанги абсолютно всичко. Той знае какво да направи — пламенно я целуна и добави: — Ще се видим много по-скоро, отколкото предполагаш.
Тръсна глава и се върна в настоящето. Джипът се носеше по напуканата настилка на магистралата, която се беше опънала право на север. Сайгон беше останал на половин ден път зад тях. Ван Киет беше в мрачно настроение. След срещата между Никълъс и Хюн Ван Диш нещата вече не бяха под негов контрол и това го дразнеше. Таши е мъртъв, а Никълъс знае пътя към Плаващия град…
— Като влезем вътре, Рок ще го оставиш на мен — изръмжа той. — Знам как да се оправям с типове като него!
Никълъс запази съмненията за себе си. Ван Киет кипеше от ярост, а това чувство пречи на разсъдъка. Освен това беше готов да вдигне във въздуха не само Рок, но и всеки, който се изпречи на пътя му. Сега най-важното за Никълъс беше да получи отговор на един въпрос от изключително значение: защо Плаващият град е толкова важен за Акинага и Шоза, а и за Микио Оками? И в тази връзка съвсем не му беше безразлично дали Рок и Майк Леонфорте ще бъдат убити насред крепостта си, или ще бъдат живи и готови да му предоставят този отговор…
— Трябва да обсъдим начина, по който ще подходим към Рок и Леонфорте — поклати глава той.
— Ето го — изръмжа Ван Киет и потупа приклада на сгъваемия си автомат МАК-10. — Всички останали ще ни превърнат в покойници…