Лабиринтът на Озирис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът на Озирис». Краткое содержание книги:
Журналистка е брутално убита в арменската катедрала в Йерусалим и детектив Ариех Бен Рои се заема да открие убиеца. Една от оскъдните следи като че ли не пасва с разследването — връзка със стар случай с изчезнал човек в Египет. Озадачен, Бен Рои се обръща за помощ към стария си приятел и съперник Юсуф Халифа от полицията в Луксор.
Макар и изтерзан от лични проблеми и погълнат от друг случай с мистериозно отровени кладенци в Източната пустиня, Халифа се съгласява да помогне на приятеля си.
Онова, което открива, ще промени завинаги живота и на двамата.
Двете разследвания се преплитат и детективите са въвлечени все по-дълбоко в зловеща мрежа от насилие, тормоз, корпоративни престъпления и антикапиталистически терористични групи. А в сърцето на тази мрежа се намира Лабиринтът — древна загадка отпреди три хилядолетия, която вече е взела живота на двама души, а скоро ще отнеме и още…
— Знаех си, че ще те намеря тук — промърмори Халифа.
Изчака мъжа да извади голямата колба, да я запечата и да я прибере в кутия на носа на лодката. После угаси цигарата си в една палма, метна угарката в близкото кошче и излезе на каменния кей.
— Салаам! — извика той.
Мъжът вдигна глава и присви очи зад дебелите стъкла. За момент го гледаше объркано, после на лицето му цъфна широка усмивка.
— Юсуф!
— Как си, Омар?
— Насред езерото, вземам проби от замърсена вода — какво друго му трябва на човек? Искаш ли да дойдеш? Денят е чудесен за гребане.
— Не и в това корито, благодаря. Изглежда ми несигурно дори за един човек.
— Глупости! — извика мъжът, стана и разклати лодката. — Виж само! Стабилна е като нилски ферибот.
Разлюля се още по-силно за доказателство, но изгуби равновесие и залитна напред. Лодката се килна опасно на една страна, загреба вода и измокри краката му.
— По дяволите!
Халифа се ухили.
— Какво ще кажеш за една кола?
— Бих предпочел преобличане — промърмори мъжът, като тупаше мокрите си крачоли. — Отивай. Ще се видим на стъпалата.
Тупна крачолите си отново, свали ръкавиците и се премести на седалката на кърмата.
— Нека бъде спрайт — извика той, спусна греблата и загреба. — Не бих отказал и един сникърс. От два часа кисна насред езерото.
Халифа вдигна ръка, за да покаже, че го е чул, и влезе в кафенето. Извади кока-кола и спрайт, но поради липса на сникърс се задоволи с кит-кат от хладилника, след което се нареди на опашката зад млада египетска двойка. Когато плати и се върна при езерото, приятелят му вече бе стигнал до отсрещния край, беше завързал лодката и изчакваше на стъпалата на кея.
— Извинявай, Юсуф — вдигна ръце той към приближаващия Халифа. — За историята с лодката. Не помислих, глупаво беше…
Халифа му метна безалкохолното, показвайки, че няма нужда от извинения. Десертът го последва и двамата се прегърнаха. Омар го целуна по бузите.
— Как е Зейнаб? — попита той, когато седнаха на кея и провесиха крака от укрепващата каменна стена.
— С всеки ден е по-добре — отвърна Халифа, което не бе съвсем истина. — А Раша?
— Добре е, макар че в момента работата й идва в повече. Не им достигат хора и се налага да кара по две смени. Горкото момиче, едва държи очите си отворени. Снощи се върна след полунощ.
Раша ал Зауи, жената на Омар, беше педиатър в градската болница. Омар работеше като анализатор за луксорската компания „Водоснабдяване и отходни води“ със специална отговорност за водите около древните паметници. Именно покрай това пътят му се кръстоса с този на Халифа преди повече от десетилетие. Навремето се срещаха често. Не и през последната година.
— Как изглежда? — попита Халифа, като отваряше колата и кимаше към езерото.
— Яма с лайна — отвърна Омар. — В буквалния смисъл. Вибрациите покрай разчистването на Булеварда са довели до спукването на главния отходен канал в тази част на града. Лайна и пикня се просмукват в подпочвените води и после се изпомпват в езерото при всяко допълване. Наблюдавам го вече от месец и положението постоянно се влошава.
— Не надушвам нищо.
— След две-три седмици ще надушиш, помни ми думата. Така ще се развони, че никой няма да може да доближи до него. Ще се наложи да пресушат цялото езеро и да го напълнят с вода от Нил. Ох, мамицата му мръсна!
Гейзер спрайт изригна от кутията и оплеска ръцете и дрехите му. Омар задържа напитката далеч от себе си и свали вълнената си шапка.
— Бях сух, преди да дойдеш — изръмжа той, като бършеше с шапката измокрения си комбинезон.
Халифа го изгледа подигравателно и отпи от своята кутия. Зад тях се чуха свирки, които предупреждаваха посетителите, че скоро ще затварят и всички трябва да се насочат към изхода на храма. Отдалеч се чуваше ритмичното дрънчене и боботене на булдозери — основният фонов шум на Луксор през последните две години.