Диалози на мъртвите
- Автор: Хилл Реджинальд
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Диалози на мъртвите». Краткое содержание книги:
Този път срещу тях се изправя необикновен противник — Уърдман. Но кой е той? Човек, маниакално обвързан с езика и играта с думите? Сериен убиец, който обича да разказва убийствата си под формата на диалози с мистичен събеседник, подхвърляйки гатанки и жокери на полицаите?
Ще разгадаят ли неговата система Далзийл и Паскоу, ще овладеят ли правилата на параноманията — тази върховна игра за свръхерудити — и ще съумеят ли да изиграят решителния ход навреме?
— Може да се каже — отвърна Паскоу предпазливо. — Детектив констъбъл Боулър, може би ще ни осветлите по този въпрос?
Сварен неподготвен, Хат преглътна с усилие преди да отвърне:
— Ами, господин Дий от библиотеката ни осведоми, че тя била основана на средновековна келтска азбука. Той ми показа нещо, прилично на илюстрацията, мисля че беше от ирландско евангелие от осми век…
С крайчеца на окото си видя как очите на Дебелака се затварят, а устата му се отваря в хипопотамска прозявка и той мислено изруга Паскоу за това, че е избрал лош момент за приноса му към работата на Великия консулт. Но детектив главния инспектор, усетил сякаш вината си, пое инициативата отново и продължи:
— … и стигнахме до извода, че рисунката представлява In P от първата фраза от евангелието на Свети Йоан — In Principio erat verbum…
— В началото бе словото и словото бе с Бог и Бог бе словото — пропя Далзийл, отваряйки очи. — Да, да, всички сме ходили на неделно училище, с изключение на младия Боулър, който сигурно е учил Кама Сутра или нещо друго от този род. Доктор Потъл, не можем ли дакараме малко по-напряко, да стигнем до някои заключения и да спестим цялата тази екзотика за някоя статия?
— Първото нещо, което ми направи впечатление в тази рисунка, бе начина, по който всички букви от тази начална фраза, са изсипани на купчина. Напомни ми за един вирус, който веднъж проникна в компютрите на болницата и пращаше всяка буква, която напишеш, в долния край на екрана. Запитах се дали това не означава, че нашия Уърдман мисли, че мозъка му се разяжда от някакъв вид вирус.
— Искате да кажете, че знае, че му хлопа дъската? — извиси глас Далзийл. — Страхотно!
— Личи си и от други признаци, че той още не е напълно свикнал с идеята, че убива хора — продължи Потъл без да се смути. — Рисунката е само един от многото опити да вмести поведението си в някакъв квазирелигиозен контекст, който има две главни функции. Първата е, разбира се, оправданието. Именно Бог или негов представител от Отвъдния свят е този, който го насочва към последователност, която все още ни убягва. Този Уърдман е до някаква степен инструмент на божествена цел или божествено условие, в случай, че Уърдман иска да постигне някаква своя цел, което не е съвсем ясно. И въпреки тези претенции за свръхестествена необходимост, безпокойството на Уърдман си личи ясно от нуждата, която изпитва да си наложи да мисли, че на жертвите ще им бъде по-добре, ако умрат, независимо дали за свое собствено добро, за доброто на обществото изобщо или за комбинация от двете. Вероятно сте забелязали, че удавения човек под моста също така прилича и на разпъната фигура, като Свети Андрей, разпънат на кръст под формата на Х.
— Разбирам го как се е чувствал — промърмори Анди Далзийл.
Паскоу го погледна неодобрително и подтикна учения:
— Казахте, че религиозния контекст имал две функции, докторе. Оправдание и…?
— Да. И неуязвимост. Това забавяне и спиране на времето. Изглежда е в буквалния смисъл, не е метафора. Бог или неговия представител планират и ръководят събитията и тъй като е всемогъщ, няма да позволи инструментът му да бъде заловен. И точно тук може би се крие най-голямата ви надежда да хванете автора. Рискът, поет при убийството на съветник Стийл, е бил невероятен и би могъл да се осъществи само от някой, който се чувства съвършено неуязвим. Колкото по-дълго продължава това, толкова по-големи рискове вероятно ще поема.
— Искате да кажете, че с малко късмет и ако това продължи достатъчно дълго, ние ще можем да го хванем на местопрестъплението? — каза Дебелака смаяно. — Ако това е всичко, което можете да направите, тогава всички тези приказки не стават ли безпредметни, докторе?
Степента на презрение, което Далзийл е способен да вложи в едно обикновено обръщение, вероятно може да даде на един лингвист материал за цяла дисертация, помисли си Паскоу.
— Може би ще мога да ви дам малко практически съвет тука — каза Ъркухарт. — Вижте тази част от илюстрацията тук…
Той им показа лявата долна част на двойното І.
— А-а, кравите — надникна Далзийл в своя екземпляр.
Ъркухарт се засмя и каза:
— Сигурно са от шотландската порода, с такива рога. Не, не са крави. Волове са, мисля.
— Волове! — възкликна Далзийл, без да си дава труд да крие иронията в гласа си. — Страхотно. Е, този път наистина напредваме. Отбележете си това, главен инспектор.