Децата на Просперо

Какво ли прави Гъс тука, та нали тя би трябвало да е в Атлантида. В следващия момент се сети, че преди ужасно много време помоли Уил да отиде да доведе викария, само дето не си спомняше защо. Беше нещо, свързано с Алисън… не, не с Алисън, по-скоро с Алимонд — Алимонд застанала пред Дверите, лицето й озарено от светлината на друга епоха. Споменът постепенно започна да се прояснява и Ферн се опита да се поизправи.

Установи, че лежи на хълма. Беше привечер. Не можеше да определи къде точно се намира, но май беше някъде по-надолу от къщата, защото ромонът на реката се чуваше съвсем ясно. Тялото й се затресе конвулсивно. Мокра до кости и с подгизнала коса, тя се чувстваше направо отвратително. Гъс метна отгоре й сакото си, вдигна я на ръце и я понесе нагоре.

— Явно е имало страхотен порой — отбеляза викарият. — Като идвахме с Уил, видяхме по хълма да се излива пълноводен поток, който влечеше всичко по пътя си. От плевнята ви май не е останало почти нищо. По едно време беше същински Ниагарски водопад, а после изведнъж — край. Направо не е за вярване. Не съм чувал по тези места да е имало такива катаклизми. Извади голям късмет: беше се закачила за едно дърво. Според мен това ти е спасило живота. Ако течението те беше завлякло до реката… — не се доизказа. — Маги е в Дейл Хаус — продължи след миг. — Ей сегичка ще се стоплиш и ще ти стане по-добре.

Вече в кухнята, сгушена в хавлиени кърпи, стиснала гореща грейка, Ферн пийваше какао, щедро подправено с бренди, докато Маги Динсдейл белеше картофи, за да ги добави към задушеното месо, което госпожа Уиклоу бе оставила в печката.

— Е, ще ни разкажете ли какво става тук? — попита Гъс. — Уил връхлита у нас обезумял от паника и крещи, че Алисън била намислила нещо, а вие двамата сте загазили. И като пристигаме, заварваме да се лее потоп, все едно се е спукала главната тръба на тръбопровода — само дето оттук не минава главна тръба, доколкото ми е известно. Намираме те полужива, закачена за едно дърво. Това изисква обяснение.

— Като стана дума, къде е Алисън? — намеси се Маги. — Вътре я няма.

— В морето е — отвърна Ферн и потръпна, този път не от студ.

— В морето ли? — възкликнаха едновременно Уил, Маги и Гъс, всеки учуден посвоему.

— Както изглежда, пороят наистина е бил доста мощен — успя да продължи Гъс след дълга пауза. — Но все пак не ми се вярва да я е отнесъл толкова надалеч. Така или иначе, ако смяташ, че е изчезнала, трябва да уведомим полицията. Ще я открият за нула време. Но имай предвид, че няма да се размине без въпроси. Пък и с баща ви трябва да се свържем. Ей, какво има?

— Само не полицията! — Уил звучеше ужасен.

— Татко сам ще се обади — додаде Ферн. — Той е в движение, нямаме негов актуален номер. Моля те, нека да не го тревожим. И бездруго се тревожи прекалено.