Сапфиреносиньо

— Според мен това сега няма значение — рече лейди Бромптън. — Лавиния изглежда така, сякаш току-що е получила подарък, който иска да разопакова. — Тя отново огледа Гидиън от главата до петите. — Е, според слуховете, ставаше дума за хилаво телосложение и пихтиеста мускулатура. Колко прекрасно, че това не отговаря на реалността. — Изведнъж върху лицето й се появи стреснато изражение. — О, та вие все още нямате нищо за пиене!

Братовчедката на домакинята се огледа и побутна един млад мъж, който стоеше наблизо.

— Господин Мърчант, ако обичате, ще бъдете ли така любезен да ни донесете няколко чаши от специалния пунш на лейди Бромптън? И вземете една и за себе си. Искаме днес да ни попеете.

— Между другото, това е прелестната мис Пенелъпи Грей, повереницата на виконт Батън — добави домакинята ни. — Бих ви представила по-обстойно един на друг, но тя не разполага с никакво богатство, а вие сте зестрогонец и в този случай страстните ми усилия за събиране на двойки ще са пропилени.

Господин Мърчант, който бе с една глава по-нисък от мен, както и повечето тук в залата, не изглеждаше особено обиден. Той се поклони галантно и отправяйки настойчив поглед към деколтето ми, каза:

— Но това не означава, че съм сляп за прелестите на една толкова прекрасна млада дама.

— Радвам се за вас — отвърнах несигурно, което накара домакинята ни и братовчедка й да избухнат в смях.

— О, не, лорд Бромптън и мис Феърфакс се приближават към пианото — каза господин Мърчант и завъртя театрално очи. — Предчувствам най-лошото.

— Бързо! Нашите питиета! — заповяда лейди Бромптън. — Никой човек не може да изтърпи това трезвен.

Пуншът, от който в началото отпих колебливо, имаше чудесен вкус. Много плодов, малко на канела и още нещо. От него стомахът ми приятно се затопли. За известно време се отпуснах и започнах да се наслаждавам на разкошно осветената зала с многото добре облечени хора, но тогава господин Мърчант, както бе застанал за мен, протегна ръка и бръкна в деколтето ми, заради което за малко да разлея пунша си.

— Една от очарователните малки розички се беше изкривила — обясни ми той, като ми се усмихваше неприлично.

Зяпнах го, колебаейки се как да реагирам. Джордано не ме беше подготвил за подобна ситуация и нямах представа какво предвижда етикета, в случай на близка среща с рококо-опипвач.

Търсейки помощ, погледнах отсреща към Гидиън, но той бе толкова погълнат от разговора си с младата вдовица, че изобщо не ме забеляза. Ако се намирахме в моето време, щях да кажа на господин Мърчант да държи мръсните си ръце далеч от мен, защото в противен случай щях да му изкривя нещо съвсем различно от розичка. Но при дадените обстоятелства тази реакция ми се видя малко… нелюбезна. И така, аз се усмихнах и казах:

— О, много благодаря, много мило от ваша страна. Изобщо не бях забелязала.