Братята

Все още нямаше фамилия, но това не беше проблем. Скоро щяха да я открият.

Спайсър разгледа пощенския печат и за секунда се учуди колко бързо пътува пощата между Джаксънвил и Пенсилвания. Снимката обаче прикова вниманието му. Беше откровена, с размери десет на петнайсет сантиметра и приличаше на реклама за бързо забогатяване, на която бизнесменът с горда усмивка стои до самолета, ролс-ройса и евентуално последната си съпруга. Брант стоеше до някакъв самолет, усмихнат, облечен в къси панталонки и пуловер. Ролс-ройс не се виждаше, но затова пък до Брант стоеше привлекателна жена на средна възраст.

Това беше първата снимка в растящата им колекция, на която присъстваше и съпругата на някой от техните кореспонденти. Странно, помисли си Спайсър, но, от друга страна, Брант я беше споменал и в двете си писма. Вече нищо не беше в състояние да го учуди. Машинката за изнудване щеше да работи вечно, защото имаше безкрайно много потенциални жертви, готови да пренебрегнат рисковете.

Самият Брант беше загорял, със спортна фигура, къса, леко прошарена кестенява коса и мустаци. Не беше особено красив, но какво от това?

Защо човек, който имаше толкова много, действаше така безразсъдно? Защото винаги бе рискувал и никога не го бяха хващали. Защото такъв му беше начинът на живот. След като го притиснеха и му вземеха парите, Брант щеше да поуспокои топката. Щеше да избягва обявите за запознанства и анонимните любовници. И въпреки това един агресивен тип като него скоро би се върнал към старите си навици.