Войната на вярата
- Автор: Модезит-младши Л. Е.
- Серия: Войната на вярата #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Здравка Ефтимова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Войната на вярата». Краткое содержание книги:
— Участието на Бога. Дори християнството, възникнало от юдейството, вярвало в бог, загрижен за човешкия род; в бог, който пожертвал своя син, за да спаси вярващите…
Трайстин сподави още една прозявка и си наложи да се съсредоточи. Може би трябваше да прочете материалите, които свещеникът щеше да им раздаде.
— … Иисус от Назарет влязъл в храма на старите евреи, който бил изграждан в продължение на шейсет и четири години. Той казал, че щом евреите са успели да го сринат със земята, той ще го издигне наново за три дни… Според старите писания всъщност имал предвид храма на собственото си тяло, който според християнската традиция Бог възкресил в продължение на три дни… И в три случая след това се показал пред своите ученици.
Тогава Бог също слязъл до нивото на всекидневния живот, вземайки участие в него. Тази дълга традиция на деистично участие в живота не е започнала със сливането на неомаметите — тъй наречените бели мюсюлмани — с последователите на Пророка, вследствие на което се създала културата на възвращенците. По-скоро възвращенците утвърждават и вярват в тази традиция. В ежедневния живот Бог е напълно реален за тях… това е просмукало цялата им култура и ценностна система…
Без особено да се напряга, Трайстин се зачуди как ли биха реагирали възвращенците, ако някой съвременен пророк наистина се появи сред тях и започне да прави чудеса. До Трайстин Джони Чичи се размърда на стола и се прозя. Констанция Алойзия пое бавно и дълбоко дъх.
Капитан Мацуги продължи да приказва все така напевно, а Трайстин се опита да се съсредоточи.
21.
Предупредителните светлини на системите за захранване с енергия запазиха кехлибарения си цвят, което означаваше, че захранването е спаднало под седемдесет процента. В случай че системата продължеше да работи с мощност под десет процента — тогава всички индикатори щяха да блеснат в червено, — акумулаторите щяха да избухнат.
Миризмата на озон и износено оборудване притискаше Трайстин от всички страни, но той провери прекъснатия приток на мощност на фона на съотношението пространство/прах и въздъхна с облекчение, като научи, че би могъл да започне транслация. Пръстите му веднага се заклеха със серията необходими манипулации.
— Започва засилването на транслационната мощност. Остават още четири минути до транслацията.
За миг екранът, който отразяваше външната обстановка, блесна в червено; Трайстин отклони поглед от транслационния плотер към дисплея за фина настройка, където следите от патрулния кораб на възвращенците бяха по-широки — това означаваше, че трябва да употреби по-голяма входна мощност, за да постигне по-висока крайна скорост. Кръг от кехлибарената светлина попадна в централната част от екрана — представляваща повредената корвета, която Трайстин се опитваше да изтръгне от системата за захващане на възвращенците. От високоговорителя на екрана се разнесе едно-единствено „Пинг!“.
— По дяволите… — измърмори лейтенантът. Възвращенците имаха система за блокиране на електронните комуникации. Трайстин изгуби няколко ценни секунди в опити да изтръгне отговор от вградения си чип, който бе престанал да функционира. След това пръстите му заскачаха светкавично по клавишите на компютърния терминал. Всичко отнемаше толкова много време, когато се извършваше ръчно.
Оставаха още три минути и десет секунди за синхронизиране на системите за транслация. Мощността на захранването беше шейсет и пет процента и прогресивно намаляваше. Спускането на предпазните щитове щеше да доведе до спадане на наличната мощност под 55 процента — това бе нивото, необходимо за извършване на транслация. Патрулният кораб на възвращенците беше на по-малко от петдесет хиляди разтега — само част от светлинната секунда — и се приближаваше, а субтранслационните торпеда се движеха със скорост близка до тази на светлината.
Трайстин се намираше в пилотската кабина в състояние близко до пълна безтегловност, стомахът му се сви на топка и се покатери към гърлото му. Задейства спускането на предпазните щитове, после отмени командата, защото мощността спадна до двайсет процента. Постепенно тя започна отново да се увеличава… 25 процента… 35 процента… 45 процента… 48…
— Потокът от свободна енергия е недостатъчен за осъществяване на транслация — тази информация се появи върху дисплея на главния компютърен терминал. — Ще подадете ли команда за отлагане започването на транслационния процес?
Трайстин остави без внимание зададения му въпрос, осъзнавайки, че пилотската кабина е пропита с миризми на човешко същество, изпаднало в стрес, както и на сложно оборудване, изпаднало в затруднена ситуация. Не само челото, цялото му тяло бе окъпано в пот. Какво можеше да направи?